Огромният икономически потенциал на София, където е съсредоточена една трета от икономиката на България, оказва силен натиск върху жилищния пазар. Затова при цените на жилищата е възможно да се стигне до задържане за известно време, но трудно може да се очаква те да намалеят. В централните райони това е почти невъзможно, коментира Евгений Кънев, доктор по икономика и управляващ сътрудник в консултантската компания за сливания и придобивания „Маконис“ по време на третата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“.
Той отбеляза също, че на пазара в момента съществува силна диспропорция в търсенето, то е насочено основно към новото строителство, не само защото банките предпочитат да финансират покупки на такива имоти, а и поради значителното и бързо морално остаряване на съществуващия сграден фонд. В същото време новото строителство се движи от възможностите за закупуване на нови парцели, както и от новите регулации, които може както да улеснят строително-инвестиционния процес, така и да изкривят пазара, счита Кънев. Като пример за второто той даде идеята на общината да се облагат с двойна такса свободните жилища в София, които по някои данни са близо 60% от общия жилищен фонд в столицата.
Кънев коментира още, че в предишните години застрояването в София е ставало хаотично и според него има потенциал за сериозни промени, ако се възприеме ново мислене за града. „Тогава София ще стане много по-привлекателна инвестиционна дестинация не само за българите, а и за чужденците“, отбеляза той.
Градоустройството на парче стана съвсем нормална практика, коментира на форума инж. Асен Чавдаров, член на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи. Тя освободи държавата от ангажимента ѝ да прави улици и инженерна инфраструктура и натовари с тази задача инвеститорите, допълни той.
В Дубай за шест месеца направиха 200-километров път, това може да се случи и тук, но с работа на парче, с поставянето на властови изисквания, конкуренция между политическите партии, не се получава, каза Адриан Юриев, изпълнителен директор на „Азур Хоумс“ АД. Той счита, че строителният сектор ще се развива положително през следващите години. „Единственото ми опасение е страхът, който се всява у потребителите“, отбеляза Юриев и допълни, че именно насаденият страх, свързан с неяснотата около приемането на еврото, е причината за големия ръст на депозитите в банките. „Политиците трябва да покажат на хората, че страната се развива, както се вижда от данните за икономиката“, коментира той.
Юриев посочи, че напоследък се случва често клиенти да искат да купят готов апартамент и да избягват проекти в начална фаза на строителство, тъй като се притесняват за инвестицията си. Притеснението на хората по думите му не е предизвикано от финансовото състояние на строителната компания, а от съществуващото в страната политическо напрежение и неяснотата около приемането на еврото.
Ако държавата и общините не поддържат вече съществуващата инфраструктура, дори районите, в които тя е добре изградена, стават непредпочитани. Крайните купувачи се пренасочват към други проекти, които сами, на частен принцип, създават желаната от тях инфраструктура, коментира Ралица Ценова, изпълнителен директор на Home2U. Лошото стопанисване на инфраструктурата от държавата оказва влияние и върху цените на имотите в конкретните райони, допълни тя.
Асен Чавдаров коментира, че търсенето на жилища в София нараства при все по-малко предлагане на качествени имоти. Той посочи тенденция купувачите на жилища да предпочитат да живеят на по-спокойни места в крайградски райони. Младите хора, които по думите на Чавдаров са масовите потребители на жилищния продукт в момента, търсят качествено строителство с понижени разходи за енергия и удобства.
Европейски изисквания
От май тази година на ниво ЕС влезе в сила новата Директива за енергийни характеристики на сгради, която трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до средата на 2026 г.
Тя предвижда по отношение на жилищните сгради България да приеме своя национална крива за намаляване на средното потребление на енергия с 16% до 2030 г. и с 22% до 2035 г., съобщи Ренета Колева, заместник-министър на околната среда и водите. Относно нежилищните сгради се предвижда постепенно саниране на онези 26% от тях, които имат най-лоши характеристики, до 2033 г.
В същото време всички нови жилищни и нежилищни сгради трябва да са с нулеви емисии от парникови газове от януари 2028 г. за сгради публична собственост и от януари 2030 г. за всички останали сгради.
ЕС има заделен ресурс от над 100 млрд. евро, който да покрие първоначалните инвестиционни разходи за саниране на сградите до 2030 г., съобщи Колева. Средствата са осигурени от различни източници, сред които фондове и политики за сближаване, InvestEU, заеми от Европейската инвестиционна банка, програма „Хоризонт Европа“, Модернизационния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост.
ЕК прие също Регламент за създаване на социален фонд за климата, който цели да подпомогне уязвимите домакинства, микропредприятията и потребителите на транспортни услуги. Той ще разполага с финансов ресурс от 2 млрд. евро за периода 2026-2032 г. От януари 2026 г. България може да започне да получава финансиране и по линия на този инструмент, съобщи Колева.
Страната ни ще разполага и със средства по оперативна програма „Околна среда“, които през новия програмен период ще бъдат в размер на 449 млн. лв. Те ще бъдат насочени като инвестиции към общините за изграждане на площадки за вреенно съхранение и повторна употреба на строителни отпадъци.