Когато турският кредитор Denizbank плати над 350 млн. долара за сградата, в която се помещава централата ѝ, през април, покупката затвърди мястото на банката в най-скъпия бизнес квартал в Истанбул, пише Bloomberg.
Но почти веднага след като мастилото върху договора за внушителната 34-етажна кула изсъхна, същата институция започна тихомълком да търси алтернативна централа в друг град. Причината не беше сеизмична промяна в бизнеса, а перспективите за сеизмичната дейност под него.
Земетресенията са непредсказуеми, но също и неизбежни и експерти казват, че Истанбул може да преживее земетресение. След опустошението миналата година в югоизточната част на страната и критиките, че властите не са били подготвени, сега банките подготвят планове за непредвидени обстоятелства. Те включват установяването на екипи в дублиращи офиси в столицата Анкара, за да се осигури възможност за продължаване на работата, ако се случи бедствие.
Подобно на Denizbank, която е собственост на контролираната от Дубай Emirates NBD, турското подразделение на испанската банка BBVA, Garanti, притежаваната от Катар QNB Finansbank и банката за развитие TSKB работят по резервни планове.
В същото време Турската централна банка връща някои от служителите си в Анкара от всички отдели въпреки новата офис кула в етап на строеж в азиатската част на Истанбул, една от многото, които изникнаха през последните години, докато градът развива финансовия си център. Целта е да може да продължи дейността си в случай на земетресение, съобщи запознат с плана източник.
Докато Истанбул се намира северно от Северноанадолския разлом, който минава през северната турска област, Анкара е разположена между два големи разлома и е по-далеч от опасни зони.
Около 40% от промишлените обекти в Турция се намират в района на Истанбул и околностите му, включително петрохимически, автомобилни и текстилни производства, сочат данни на министерството на промишлеността и технологиите.
Градът с почти 16 млн. души население и околните му провинции са също център за глобалните вериги за доставка. Босфора, който разделя Европа и Азия в Истанбул, е единственият път за кораби, натоварени с петрол и зърно, които пристигат от черноморските страни по време на войната в Украйна.
„Предвид централната роля на Истанбул в турската промишленост от съществено значение е да се оценят възможните загуби в случай на земетресение и да се въведат без отлагане планове на национално, местно и корпоративно ниво за управление на риска в промишлеността в случай на земетресение“, коментира Нурджан Мерал Озел, преподавател в обсерваторията Кандили.
Институтът очаква земетресение с магнитуд 7,33 по скалата на Рихтер да разтърси страната в даден момент въз основа на поредица от изчисления с използването на исторически прецеденти. В същото време службата за борба с природни бедствия и извънредни ситуации се подготвя за земетресение с магнитуд 7,5, малко по-леко от това, което разтърси югоизточната част на страната през февруари миналата година.
Ръководството на Denizbank в Истанбул поискало хора от всеки отдел да бъдат изпратени в Анкара, казва човек, запознат със стратегията на банката, а друг допълва, че тя планира да насърчи всеки, който иска да се премести в столицата.
Банката съобщи, че работи по по-малка версия на централите си в Истанбул. Целта е „да гарантираме, че банковите ни услуги ще продължат без прекъсване след възможно земетресение, което може да засегне Истанбул“, съобщи банката в отговор на въпроси.
QNB Finansbank заяви, че също дублира екипите в централата си в Анкара и в същото време гарантира, че всичките клонове и сгради на банката са устойчиви на земетресения. TSKB е преместила част от служителите си в офис площи под наем в Анкара.
Garanti BBVA мести центъра си за данни и част от централния си офис, съобщи запознат с плановете източник. Банката съобщи в комюнике, че се опитва да гарантира, че част от „доставките, обектите и човешките ресурси са дублирани извън земетръсната зона“.
Както с всяка подготовка за природно бедствие, предпазните мерки показват повече какво не е било направено, отколкото какво е направено.
Другите компании и отрасли трябва да увеличат планирането си, смята Ердал Бахчиван, председател на Истанбулската промишлена камара. Това включва да се уверят, че обектите са по-устойчиви на земетресение след проверка на всички промишлени компании в града, допълва той.
След събитията в Източна Турция миналата година Бахчиван заяви, че около 80% от промишлените обекти в големите квартали на Истанбул са били построени преди 1999 г., т.е. преди страната да ревизира строителните си регулации.
Доклад от 2021 г. на най-голямата бизнес група в Турция,Tusiad, установи, че координацията между индустриите е недостатъчна, а малките и средни предприятия изпъкнаха с недостатъчната си информираност и застрахователно покритие.
„Предвид тежестта на Истанбул в националната икономика и анализа на сценариите при възможно земетресение е жизненоважно да намалим очаквания риск до приемливо ниво“, казва Бахчиван, чиято организация има около 25 хил. членове, в писмен отговор на въпроси. „Ако не предприемем действия, за съжаление всички ще платим цената като страна“, допълва той.
Последиците, разбира се, ще бъдат огромни. Застрахователни компании изчисляват, че ударът за икономиката ще бъде в размер на 300 млрд. долара, равняващи се на 27% от брутния вътрешен продукт, съобщи високопоставен представител на индустрията. Това би било три пъти повече от предполагаемите разходи след миналогодишното бедствие. Около 25 млрд.-30 млрд. долара ще бъдат поети от застрахователните компании, казва източникът, пожелал да остане анонимен заради чувствителността около земетресенията.
Истанбул винаги е бил град, застрашен от земетресения. Документи показват, че през лятото на 1509 г. силно земетресение разтърсило Истанбул малко след завладяването на града от османските турци. Хрониките говорят за хиляди премазани до смърт хора от рухнали сгради. Около 250 години по-късно, през 1766 г., връхлита друго силно земетресение, при което рухват минаретата на Синята джамия.
В по-ново време опустошително земетресение преди 25 години в град Измит, на по-малко от сто километра от Истанбул, отне живота на над 17 хил. души в региона. Последва финансова криза през 2001 г., която откри пътя за идването на власт на турския президент Реджеп Ердоган.
Рисковете не са много по-различни, отколкото в други земетръсни зони. Япония изглежда добре подготвена, но земетресение в Токио през 2011 г. предизвика цунами и доведе до ядрена авария, при което загинаха над 15 хил. души.
Лос Анджелис, Сан Франциско и Сан Диего се намират опасно близо до разлома Сан Андреас, където експерти прогнозират, че мощно земетресение, наричано често като „Голямото“, е само въпрос на време.
Неотложността в Истанбул отново беше показана миналата година, когато две земетресения опустошиха южни градове в Турция, като отнеха живота на над 50 хил. души. Сред отправените критики към правителството от негови опоненти бяха, че жилищната инфраструктура не била построена така, че да издържи на земетресения.
С привързаността на Ердоган към строителството Турция съсредоточи ресурсите си върху развитието на нови проекти вместо към реновирането на остаряващи наличности.
Правителството е наясно с опасността, каза Мурат Курум, министър на околната среда и урбанизацията. Готовността за земетресение е най-неотложният приоритет за Истанбул, допълни той в града миналата седмица. Това включва също модернизиране на сградите.
„Възможно земетресение се очаква в Истанбул, но ние няма да го чакаме, не можем да чакаме. Няма да си затваряме очите пред действителността, както биха направили някои“, отбеляза той.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който победи Курум на местните избори, счита, че разходите за укрепване на уязвимите сгради ще достигнат 20 млрд. долара. По-широката прогноза на Световната банка за Турция е за 465 млрд. долара за модернизиране или повторно изграждане на 6,7 млн. жилища.
Но не става въпрос само за пари. Истанбул е гъсто населен и пълен с многоетажни жилищни сгради, всяка от които е собственост на различни хора, а това затруднява постигането на споразумения за обновяване на сградите. Този проблем се прибавя към високите разходи във времена на икономически затруднения и ширеща се инфлация.
Над 500 хил. души живеят на нестабилна земя като речни корита. Сградите отпреди 1999 г., много от които са построени със стандартни материали, са изправени пред най-високия риск.
Около 40 хил. сгради може да понесат „тежки щети“ при следващото земетресение в Истанбул, счита институтът „Кандили“. Около 12% от всички сгради в Истанбул може да понесат значителен брой жертви, допълва той.
„Нека бъдем честни, днес е много трудно да кажем дали Турция или Истанбул са готови за „Голямото земетресение в Истанбул“, очаквано от научния свят“, казва Бахчиван. „Ако живеем в този район, трябва да погледнем на въпроса като на най-фундаменталния, най-важния потенциален проблем“, допълва той.
13:40 | 16.08.24 г.
