Олимпиадата в Париж - стъпка към обединението на един разпокъсан град

Париж е изправен пред изпитание тази седмица да започне безопасно и достъпно откъм разходи Олимпийските игри в момент на война в Европа, политическа поляризация и обществени безредици. Това не е сигурно. Тромави бариери за безопасност и QR кодове като при Covid вече вбесяват местните жители и туристите, опитващи се да плават по река Сена, за чието изчистване беше направена голяма инвестиция, пише Лионел Лоран за Bloomberg.

Но истинското предизвикателство ще започне, след като спортистите си стегнат багажа и се приберат у дома. Най-страхотният град (добре де, в топ пет на най-страхотните) трябва да завърши трансформацията си като за златен медал в нещо по-голямо – мегаполис, който свързва хипстърите, финансистите и почитателите на историческата, гъстонаселена част на Париж, с разрастващата се регионална икономика, където ще се състоят много събития по време на Олимпиадата.

Това би била по-обхватна промяна от тази, която Париж преживя напоследък. Борбата на кмета Ан Идалго да превърне части от града в пешеходни, модерни и демоторизирани зони доведе до спад на задръстванията и подобряване на качеството на въздуха, но също така я превърна в разделяща фигура и разгневи пътуващите до работа, които не съставляват основната част от избирателите ѝ. Със сигурност е вълнуващо да се разходите по бреговете на Сена или по освободената от автомобили улица „Риволи“ надоу по пътя, ако можете да не обръщате внимание на велосипедистите, които крещят обиди, тъй като изглежда смятат, че светофарите са само за украса. Но имаше и гафове като допускането на електрически тротинетки, които в крайна сметка бяха забранени миналата година.

Джентрификацията и туризмът също правят града по-скъп и недостъпен, въпреки че обществените безредици и насилието растат. Приток на банкери и технологични специалисти след Brexit повишава меката сила на Париж, стартъп сцената му и привлекателността му за спекуланти в Airbnb, въпреки че този балон донякъде се спука. Спретнатата група мигрира на изток към Белвил, далеч от „Шанз-Елизе“. Магазин Samaritaine, който неотдавна отново отвори врати, се превръща в символ на впускането на Париж в лукса. LVMH на Бернар Арно спонсорира Олимпийските игри и също така получи роля във възстановяването на катедралата „Нотр дам“ след пожара през 2019 г.

От доходите до достъпа до услуги - пропастта между двата милиона жители на Париж и десетте милиона души, които живеят в региона, се разширява. „Центърът става по-заможен, докато периферията обеднява“, казва експертът по урбанизъм Лоран Шалар. Виждал съм го от първо лице, тъй като съм живял и от двете страни на кръговото кръстовище в периферията, което премахна стените на града, но не и психологическите бариери на живота във и извън стените, пише авторът. Като баща на две деца „от вътрешната страна на стените“ мога да се наслаждавам на плодовете на 15-минутния град – времето, което ми е нужно, за да заведа децата си до детската градина, да стигна до местния парк, да отида на лекар и до спирката на метрото, добавя той. Но много работници от съществено значение за икономиката на града живеят отвъд този радиус, изключени заради цените в града, който не строи достатъчно жилища. Стените изчезнаха, но сегрегацията остава. Изследване от 2019 г. установи, че пропастта в доходите между най-богатите и най-бедните хора в Парижка област – тези, които печелят 4500 евро на месец и под 900 евро, е най-голямата във Франция.

Разбира се, Европа остава по-равнопоставена и с по-голяма продължителност на живота от САЩ. Градовете винаги ще бъдат места, където богатите и бедните живеят едни до други. И лъскави обекти за Олимпийските игри променят някои райони на Париж като предградието Сен Куен. Но по-добрата социална и икономическа сплотеност би била добре дошла във време на поляризирана политика. Тя може да разреши част от негодуванието, което подхрани безредиците и грабежите миналата година в затънтени градове като родния град на Килиан Мбапе Бонди, където магазини и бизнеси, смятани от местните хора за недостъпни, станаха мишена на нападения. Безгрижните парижани биха се възползвали и от по-разумна интеграция. Париж зависи от работници, които идват от места извън града, за над половината от работната си сила (по данни преди Covid), а стачката на боклукчиите миналата година също показа колко зависим е градът от инсинератори извън периферията.

По-сплотен Голям Париж трябва да обгърне региона, както си го представяше бившият президент Никола Саркози след безредиците в града през 2005 г. и след като не беше избран за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г. (които отидоха в Лондон). Той вече започна с Grand Paris Express, план за създаване на четири нови кръгови метро линии с дължина от 200 км за свързване с покрайнините. Този проект няма блясъка на известното преустройство на Париж от барон Осман през 19-и век, който дава на града забележителности като Opera Garnier и широки и просторни булеварди с неговото име. Но е не по-малко жизненоважно, като се има предвид, че учениците ще могат да стигат до училищата си за половин вместо за един час или че работните места и жилищата може да бъдат преразпределени по-равномерно. „Тече процес на преуравновесяване... Това е голям лост за промяна“, казва географът Даниел Беар.

Транспортните връзки не могат да направят всичко, разбира се. По-големите стъпки към по-свързано мислене и политики в Голям Париж биха били политическата интеграция, единното вземане на решения за целия регион. Това може да помогне за стартирането на повече жилищни проекти и да намали вероятността от съревнование между столицата и други местни власти. То също така ще бъде много трудно за постигане.

Въпреки това може да ни делят само няколко години от по-ефективен регионален двигател, отговорен за 30% от БВП на Франция. Междувременно обаче Париж трябва да се справи с Олимпиадата и бурните политически води. Девизът на града - fluctuat nec mergitur, в приблизителен превод звучи така: „Плава, но не потъва“. Засега.