Жилищната криза в Америка често се представя като въпрос на предлагане. В зависимост от това кого питате, недостигът е в размер на 1,5 млн. до 7 млн. жилища. Голяма част от политическия дебат е съсредоточен върху това как да бъде запълнена тази пропаст, пише Катрин Ан Едуардс за Bloomberg.
Но има и по-дълбок и по-малко поддаващ се на проследяване проблем. Дори ако жилищата бъдат построени, това няма да помогне много, ако хората не могат да си позволят да живеят в тях. А твърде много хора не могат.
Съществува изобилие от решения на недостига на жилища. Ако има такива намерения, Конгресът може да повиши предлагането, като разшири отстъпките от жилищните данъци за хората с ниски доходи, подкрепи общинските жилища и насърчи религиозните институции да строят върху свои терени. Щатските и местните власти могат да реформират градоустройствените правила, строителните кодекси и имотните данъци, за да насърчат по-голямо строителство и продуктивно използване на пространството. Предвид разнородния характер на жилищния пазар – с множество размери на жилищата, видове и форми на собственост, е нужен по-широк и разнороден подход.
Да предположим, че Америка успее да добави 7 млн. жилища. Ще станат ли те по-достъпни за всички? Едва ли. Със сигурност увеличеното предлагане ще намали цените, но недостатъчно за милионите семейства с изключително ниски доходи в страната.
Стандартното правило за достъпност на жилищата е те да отнемат не повече от 30% от доходите. По този показател работещите хора в САЩ в десетте процента на хората с най-ниски доходи могат да си позволят да плащат не повече от 733 долара месечно. Почти 900 хил. работници с доходи колкото или под равнището на минималната работна заплата могат да си позволят не повече от 377 долара и това е, ако допуснем, че се трудят 40 часа седмично всяка седмица през годината.
В същото време средният наем на студио надхвърля 1500 долара. Увеличено предлагане може да го намали достатъчно за работник със средни доходи, който може да си позволи 1480 долара месечно. Но ще бъде много по-трудно дори най-евтините места да станат достъпни за най-бедните служители, особено предвид намаляването през последните десет години на евтините жилища под наем.
Разбира се, общинските жилища и жилищните ваучери може да помогнат. Но коренният проблем е федералната политика в областта на труда, която агресивно и систематично цели да задържа заплатите ниски. Минималната заплата не е увеличавана от 15 години, като тя е по-ниска от тази в Турция. Слабите закони и хлабавото прилагане позволяват кражбите на заплати и експлоатацията на деца да процъфтяват. Много по-голям процент от работещите хора са обвързани с нископлатени работни места в сравнение с други развити страни.
Достъпността на жилищата има два елемента – цената на жилището и доходите на обитателите. Повишаването на предлагането може да помогне за разрешаването на първия. Но жилищната криза няма да изчезне, ако САЩ не променят радикално подхода си към втория.
11:05 | 10.07.24 г.
