На южния бряг на гръцката столица дългоочакван план за превръщането на бившото летище на града в най-големия умен град в Европа най-сетне набира инерция, пише Bloomberg.
След десетгодишно забавяне проектът „Хелиникон“ започва да се изяснява. Marina Tower, който скоро ще стане първият небостъргач в Гърция, започва да расте. Железните скелети на апартаментите започват да добиват форма. От яхтеното пристанище с гледка към Сароническия залив от едната страна и кулата от другата човек може да добие представа за бъдещия град, който ще включва отворени пространства, източници на устойчива енергия и изобилни зелени площи, каквито в момента липсват в Атина.
„Имаше оправдано недоверие“ в първите дни на проекта, казва в интервю Одисеас Атанасиу, главният изпълнителен директор на строителната компания Lamba, която стои зад многофункционалния проект.
Разположен на площ от 25 хил. декара, на 20 минути с кола край Атина, „Хелиникон“ ще промени както крайбрежието, така и страната. Това е проект, който е по-характерен за Китай или Обединените арабски емирства, и е знак за съживяването на Гърция след кризата и последващото въодушевление на инвеститорите. Според предприемачите той ще добави 2,5 процентни пункта към брутния вътрешен продукт (БВП) на Гърция, ще създаде 80 хил. нови работни места и ще генерира данъчни постъпления за над 10 млрд. евро след завършването му през 2037 г. Очаква се също той да привлече допълнителни 1 млн. туристи на година, които ще могат да избират между хотел Mandarin Oriental и казино курорт за настаняването си.
За тези, които искат да останат за постоянно, 243 жилища вече са обявени за продажба в квартала, наричан малката Атина, и 140 са резервирани. Апартаментите в Marina Tower, крайбрежните вили и апартаменти бяха разпродадени бързо и Lamda съобщи по-рано този месец, че приходите от продажбите на имоти са възлезли на 641 млн. евро към март. Повечето купувачи са гръцки граждани и градът очаква да приеме 20 хил. души в около 10 хил. жилища в рамките на следващите 13 години.
Градското планиране е основано на концепцията за 15-минутния град, затова жителите на „Хелиникон“ ще могат да достигат до училища, паркове, офиси, магазини и дори до плажа за по-малко от четвърт час. Целият комплекс ще бъде обхванат от софтуер за наблюдение на отпадъците, водите и енергийните услуги. „Това е умен град от край до край“, казва Атанасиу и допълва: „Харесва ни да го наричаме рая на пощенските кодове“.
Процесът по започване на работата по „Хелиникон“ не беше гладък. Когато Lamda купи терена през 2014 г., част от него беше зает от останките на бившото летище, включително изоставен самолет, а в други части живеели бежанци и мигранти без документи. Крайбрежието беше осеяно с нощни заведения и отдавна забравени спортни обекти. Забавяне в процеса по получаване на разрешение за строеж отложи още повече започването на работата по проекта, а фактът, че Гърция на практика беше в състояние на фалит, когато проектът беше предложен, намаляваше още повече вероятността да бъде осъществен някога.
„Строителният сектор в Гърция беше на най-ниското си ниво от десет години заради кризата. Хората напускаха страната, а строителните компании не бяха толкова силни, колкото преди. Нарасналите строителни разходи заради енергийната криза след случилото се в Украйна се прибавиха към това положение“, казва Атанасиу.
Макар че тези предизвикателства отслабват, Lamda трябвало и все още ѝ се налага да се справя с недостиг на работна ръка. Около 7000 работници ще са нужни догодина, когато започне строителството на мол „Хелиникон“. Lamda има в момента около 2000 работници и е в напреднал етап на преговори с подизпълнители за внос на строителни работници от други страни.
Но Атанасиу твърди, че най-голямото предизвикателство пред компанията е „липсата на доверие“. Преди началото на строителството, „имахме фалирала държава, огромен проект дори за европейските стандарти, какво остава за Гърция, и компания, която дотогава не беше изпълнявала проект като този“, казва главният изпълнителен директор.
Но тези препятствия постепенно са отпаднали с превръщането на новия град в реалност.
До края на лятото седем нови жилищни сгради ще изникнат на крайбрежието наред с небостъргача в развитие. До края на годината високата сграда ще се издигне на сто метра, а броят на крайбрежните жилищни сгради в етап на строеж ще нарасне до 15. До края на 2025 г. ще бъде отворен спортен център с футболни игрища, тенис кортове и плувни басейни.
„До Коледа на 2026 г. искаме хората да живеят в домовете си“, казва Атанасиу.
В момент, когато икономиката на Гърция се възстановява от десетилетната криза, инвеститорите също възобновяват интереса си. Страната получи инвестиционен рейтинг от две от трите големи рейтингови компании през миналата година, а инвеститорите се стекоха към Атинската фондова борса при успешното първично публично предлагане на акции на международното летище в Атина и продажбите на дялове от основни банки в страната.
Въпреки че поскъпнаха с близо 16% през 2023 г., акциите на Lamda продължават да се търгуват на ниво от около 7 евро за брой, което Атанасиу отдава на по-широките проблеми на имотния пазар. „Нашата стратегическа цел е да диверсифицираме инвестиционните активи, молове и яхтени пристанища“, казва главният изпълнителен директор. Компанията се е обърнала към потенциални инвеститори във Великобритания и САЩ за яхтените пристанища на „Хеленикон“ и очаква точния момент за IPO на моловете си.
Освен това има основания да се смята, че „Хелиникон“ ще бъде рентабилен оттук нататък. Купена от гръцката държава за 915 млн. евро през 2014 г., Lamda се върна към печалба през 2023 г., а крайбрежните жилища сега се продават за 15 хил. евро на квадратен метър. „Има огромна скрита стойност“ в резултатите на компанията, казва Атанасиу. Офертите за терени около мола и офисите също надхвърлиха 2000 евро на квадратен метър.
Накратко, оптимизмът е голям. А колкото до притеснението, че туристите, които се стичат към Атина, може да са по-заинтересовани от историческото наследство на древния град, отколкото от първокласните му удобства, главният изпълнителен директор на Lamda не се тревожи.
„Има ли причина човек, който посещава „Хелиникон“, да реши да не отиде да види и Акропола или Сунион?“, пита Атанасиу. В същото време „има ли начин да чуят за място наблизо с най-високите сгради, пет небостъргача, казино курорт и да изберат просто да отседнат близо до Акропола?“, допълва той.