Жилищни сгради от времето на комунизма доминират в Източна Европа, сега те се променят

От Прага до Пловдив инженери и архитекти вдъхват втори живот на жилищни сгради, построени по времето на комунизма, в Централна и Източна Европа, за да ги подготвят за ерата на климатичните промени, пише ВВС.

Един от най-възрастните жители на една от най-високите сгради в Габрово е бившият инженер Христо Христов. На почти 90 години и „все още обсебен“ от идеята за правилното съчетаване на нещата, Христов живее в блока от построяването му преди три десетилетия. Той бил проектиран през 70-те години на миналия век преди появата на стандартите за енергийна ефективност в България и е завършен през 1994 г.

До 2020 г. 16-етажната сграда била като всички останали жилищни сгради, които се извисяват не само в Габрово, а и в градове в цяла Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, в тях става течение и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия са намалели наполовина.

Промяната се дължи на пълното енергийно обновяване на сградата, координирано от Христов. То изисквало съгласието на всички обитатели на блока, но колкото и да е невероятно, такова било постигнато. „Последните няколко души ни въртяха на шиш. Но тук има 80 семейства и дори с пълно финансиране някои хора разбираемо трябваше да бъдат убеждавани. Това са техните домове“, казва Христов.

Сега бетонният блок, който стоял оголен десетилетия наред, е добре изолиран, старите му балкони са остъклени и е боядисан в светли пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово високата сграда поставила началото на бавна промяна за постиндустриалния град. И трансформацията на Габрово от своя страна е част от промяна, която се случва в стотици градове в региона в момент, когато посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни сгради.

Климатичните промени подлагат на натиск градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да помогнат за изолирането на обитателите от крайни температури, затова надпреварата за обновяване на тези жилищни сгради става все по-неотложна.

Монолитните небосводи се превърнаха в синоним на градовете в Централна и Източна Европа. Макар че невзрачни апартаменти могат да бъдат видени в много части на Европа, бързата урбанизация на бивши комунистически страни през второто полугодие на 20-и век доведе до това, че бетонни блокове съставляват висок процент от днешния им сграден фонд. Макар че се стигна до еволюция в проектите – от панелни блокове до модернистични кули, те обикновено имаха нещо общо – голи външни стени от бетон или тухли със слаба изолация.

Близо една трета от населението на България живее в апартаменти, построени по времето на комунизма, сходен дял като в Чехия и Полша. В Латвия над 50% живеят в бивши комунистически блокове, а в Естония цифрата достига 70%.

Майлс Глендининг, преподавател по опазване на архитектурата в Единбургския университет по архитектура и пейзажна архитектура, казва, че модернистичните жилищни сгради в Централна и Източна Европа обикновено не са така заклеймявани от обществото като тези в западните градове. Те са просто част от ежедневието в града.

Но с остаряването им жилищните сгради не отговарят на стандартите за енергийна ефективност и възниква въпросът какво да се прави с тях – да бъдат разрушени или обновени?

Разрушаването често е непопулярно и рядко е осъществимо. В България високият процент на частна собственост, около 85%, означава, че сградите ще бъдат проблематични за разрушаване и изграждане наново. Освен това повторното изграждане на жилищните сгради е скъпо. Изследване на учени от Технологичния университет в Талин установи, че разрушаването на блокове, за да бъдат повторно изградени сходни жилищни сгради в страната ще струва три до четири пъти повече от дори интензивно обновяване.

„По много причини блоковете ще останат тук“, казва Драгомир Цанев, директор на „ЕнЕфект“, неправителствена организация в областта на енергийната ефективност в София. Макар че много български жилищни сгради са надживели жизнения си цикъл от 50 години, „някои изследвания показват, че те би трябвало да са не по-малко стабилни в структурно отношение от по-новите сгради, ако бъдат добре поддържани“.

Въпреки това са нужни още данни за пълното разбиране на картината, казва Цанев, особено относно енергийната ефективност. Повечето блокове попадат в енергийните класове E, F и G на ЕС, в които влизат най-лошо представящите се сгради.

И макар че редица посткомунистически страни се опитват да отговорят на тази неефективност, това е не толкова организиран съвместен проект във всички страни, колкото „движение или дори няколко паралелни движения“, стимулирани от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепени от ЕС програми за реновиране.

По данни на Европейската комисия сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и за 36% от парниковите газове. Правителствата считат, че модернизирането на сградния фонд на континента е от ключово значение в борбата с климатичните промени. Публикувана от Европейската комисия стратегия през 2020 г. цели да удвои енергийното реновиране до 2030 г.

Цанев вижда „огромен апетит за реновиране на сгради в България. При последния цикъл на финансиране за пълен грант кандидатстваха 3068 сгради. Финансирането бе достатъчно само за 756- „Неуспешните предложения представляват време и пари, които обитателите са вложили в своите сгради“, казва той. Всички те е трябвало да осигурят 100% съгласие от съседите, което е огромно предизвикателство, и са имали разходи за технически и енергийни обследвания, допълва Цанев. „Обитателите в крайна сметка се разочароваха от реновирането. От техническа гледна точка то върни твърде бавно“, отбелязва той.

Според него вълната от енергийно обновяване ще се оформи само с лесно, невъзпрепятствано участие на обитателите и „по-справедливи“ финансови механизми.

В Габрово бул. „Могильов“ обобщава положението в България. Тук от двете страни на платното за движение се намират разположени близо едни до други панелни блокове. Девет от блоковете кандидатствали при последния кръг на финансиране, но само един бил одобрен. Една половина на жилищна сграда, реновирана при последния кръг, дори получила награди за най-добра фасада. Долепеният до нея двойник остава бетон.

Под нереновираната част от сградата ресторант е пълен с местни жители на обяд. Те хапват кебапчета и говорят на фона на музика от радио в ресторанта.

„Искахме да кандидатстваме“, казва един от посетителите, който живее в един от апартаментите отгоре, пожелал да остане анонимен заради напрежението по въпроса в квартала. „Повечето от нас бяха съгласни да кандидатстваме за пълно финансиране от държавата за обновяването, но няколко души не се съгласиха“.

„Ние кандидатствахме, но не успяхме“, казва друга посетителка, Теодора, която живее в блок по протежението на булеварда, който не успял да получи финансиране. „Искаме да сме по-енергийно ефективни, затова просто ще го направим сами“, допълва тя. Казва, че ще изолира апартамента си с външна изолация.

Частичното саниране е нещо, което експертът по енергийна ефективност Цвета Наньова силно препоръчва да не се прави. „Това може да навреди на кандидатурата на дадена сграда след време“, казва тя и допълва, че съществуват рискове и за пожалната безопасност. Но Наньова разбира това мислене. „Хората искат да спестят пари и са притеснени от несигурния цикъл на грантовете“, казва тя.

Според нея България трябва да премине от 100% подкрепа от обитателите към подкрепа от мнозинството собственици на жилища в даден блок. Тя също така смята, че България трябва да се насочи към по-пазарно основан модел. „Няма достатъчно държавни пари за финансиране на всички дейности по реновиране“, отбелязва Наньова.

Други страни възприемат различен подход. Наньова посочва Литва като пример за добра практика. „Страната направи промяна от подход, основан само на грантове, към насочване на публичното финансиране за намаляване на риска на частната инвестиция. Но това, което помага най-много, е, че заемът е свързан със сградата, не с отделните обитатели“, казва Наньова.

С други думи, ако апартамент бъде продаден, заемът остава в имота, не при човека. Освен това за хората с най-ниски доходи е налична финансова помощ.

„Литва започна преди десет години и се опитва да навакса“, съгласен е Цанев. „Без привлекателни заеми, които да се изплатят от енергийни спестявания, не можем да очакваме хората да приемат промените“, допълва той. За България Цанев иска също да види ясна, напълно гарантирана подкрепа за обитателите на апартаменти с ниски доходи.

Дори в страните, където реновирането върви най-бързо, има желание за ускоряване на темпа.

„Трябва да сме по-бързи“, казва Лаури Лихтмаа, експерт в Net Zero Energy в Талин. Делът на дълбокото реновиране, определян като сгради, които подобряват енергийната ефективност с поне 60%, е едва 0,2% годишно в ЕС.

Технологии за предварително произведени елементи може да ускорят темпа, счита Лихтмаа. В квартал Анелин в естонския град Тарту проект за дълбоко реновиране експериментирал с произведени в завод фасади и използвал кран вместо скеле за инсталирането им.

Друг експеримент в северния град Сау в балтийската страна изолирал сграда с предварително произведени панели от използвани повторно, рециклирани материали на биооснова, за да се намали тяхното въздействие върху околната среда.

Друг вариант е да се реновира цял квартал наведнъж, казва Лихтмаа. Моделът за реновиране на база квартал е по-амбициозен, тъй като ще повиши ролята на местните власти и нуждата от по-голямо участие на местните жители, допълва той. Но този модел може да бъде „уникална възможност за по-големи обеми“ на обновявания, счита Лихтмаа. Реновиране на ниво квартал вече е планирано в някои квартали на Талин.

Обратно в Габрово Христо Христов вярва, че моделът за реновиране на блоковете трябва да включва други подобрения не само енергийна ефективност – най-вече пожарна безопасност. И макар да признава, че заради качването и слизането по етажите, за да проверява дейностите по реновиране вече не може да използва пълноценно коленете си, „усилието си струваше, за да оставя нещо след себе си“.

Цанев казва, че постижението на Христов е със сладко-горчив привкус. „Неговата история трябва да бъде правилото, не изключение, ако искаме да успеем“, отбелязва той.