В зелен квартал на Дюселдорф Милена и Мануел Дейвид планирали да започнат да строят ново жилище това лято, за да избягат от пренаселения им апартамент, в който споделяли спалнята с двете си деца, пише Bloomberg.
Но по време на 16-месечно чакане за разрешение лихвите по ипотечните кредити се утроиха, а строителните им разходи нараснали с 85 хил. евро. Двойката направила нови сметки, преди да осъзнае факта, че мечтата да построи собствен дом е рухнала заради най-тежката строителна криза в Европа от десетилетия.
Сходни затруднения са обичайни за голяма част от Стария континент. Жилищното строителство намалява рязко заради увеличаването на разходите, а бавната бюрокрация и все по-строгите регулации за енергийна ефективност се прибавят към проблемите. В момент, когато жилищният пазар вече е затегнат, положението може да натежи върху растежа и да предизвика още по-голямо политическо напрежение, тъй като недостигът на жилища притиска все повече избиратели.
„Прекарах много безсънни нощи“, казва 37-годишната учителка Милена, гледайки храстите и плевелите на мястото, където планирали да построят новия си дом. „Яд ме е, защото бяхме толкова близо“, допълва тя.
Семейство Дейвид били идеалните кандидати за строителство на собствено жилище. Те имат два източника на доходи, стабилна работа в държавния сектор и най-важното, не им се наложило да плащат за терена, който им бил подарен от родителите на Мануел. Затрудненията им показват колко проблемен е жилищният пазар в Европа.
„Щом получаваме тази огромна подкрепа и все пак изпитваме затруднения, как се предполага, че ще се справят останалите“, коментира 35-годишният Мануел, който е ръководител на проекти в организация с нестопанска цел.
Най-тежко засегнатите страни са сред най-богатите. Разрешенията за строеж на нови жилища в Германия са намалели с над 27% през първото полугодие. Разрешенията във Франция са надолу с 28% до юли, а жилищното строителство във Великобритания вероятно ще намалее с над 25% тази година. Швеция преживява най-тежкия си срив от кризата през 90-те години на миналия век, като строителството е под една трета от необходимото, за да се отговори на търсенето.
Кризата засяга еднофамилните жилища като планираното от семейство Дейвид, както и големи жилищни проекти. Най-голямата германска имотна компания Vonovia тази година отмени изцяло новото строителство за неопределено време. А в Швеция ключов проект за батерийни клетки за автомобили и намаляване на зависимостта на региона от доставките от Китай може да изпита затруднения да привлече достатъчно служители заради липсата на жилища.
Заради създалото се положение правителствата не успяват да изпълнят обещанията си към избирателите. Швеция има конституционно обещание да осигурява достъпни жилища, но предлагането на апартаменти под наем не отговаря на търсенето от десетилетия, като тласка цените на жилищата нагоре и принуждава хората да живеят в преотдадени имоти на черния пазар. Във Великобритания жилищното строителство последователно не успява да изпълни целта от 300 хил. жилища на година, поставена от консервативното правителство през 2019 г.
В Германия достъпните жилища бяха един от ключовите ангажименти на управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц, когато тя пое властта през 2021 г., но икономисти считат, че правителството няма да постигне целта си да добавя 400 хил. нови жилища годишно поне до 2026 г.
„Гарантирането, че гражданите имат къде да живеят е едно от основните задължения на държавата. Тя явно се проваля в изпълнението му“, коментира Коля Мюлер, един от ръководителите на Германската социалдемократическа партия на Шолц във Франкфурт.
Затягането на жилищния пазар може да разшири социалното разделение, като принуди хората да заделят по-голяма част от доходите си за подслон. Отношението към мигрантите също може да се влоши още повече, тъй като те все повече са смятани за конкуренти за оскъдните места за живеене. В Льорах, град в Южна Германия, десетки наематели бяха принудени да напуснат апартаментите си по-рано тази година, за да ги освободят за бежанци.
„Ако не можем да разрешим жилищната криза, това ще бъде истинска заплаха за демокрацията ни“, коментира Мюлер и посочва възхода на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, втора по големина партия в допитванията, като част от причините за напрежението заради жилищата.
11:15 | 02.11.23 г.
