Теодора и приятелят ѝ Георге били изпълнени с въодушевление, когато той приел да започне магистратура в университета в Амстердам. Но мечтаното преместване на двойката се превърнало във финансов кошмар, след като започнали да си търсят жилище, пише Financial Times.
Разчитайки на нейната заплата от 25 хил. евро и на подкрепата от родителите им, двойката от Румъния в крайна сметка плаща 1850 евро на месец за неугледен едностаен апартамент от 30 кв. м на тавана в бивша сграда с общински жилища.
„Имаше развалена микровълнова фурна, нямаше място за печка, а леглото беше счупено. Трябваше да сложа нов паркет и да пребоядисам сама стените“, казва графичният дизайнер Теодора, която не иска фамилията ѝ да бъде публикувана, за да не си навлече неприятности със собственика на имота ѝ.
„Можехме да отопляваме само спалнята, ако изключехме отоплението за останалите помещения. Но го взехме, защото нямаше нищо друго [което да можем да си позволим]“, допълва тя.
Подобни истории са обичайни в нидерландската столица, където собствениците на частни имоти повишават наемите и дори разпродават в отговор на растящите лихви и по-високите данъци, а регулации на правителството вероятно ще ограничат още повече разрешените за отдаване под наем имоти за хора, които не могат да получат социално жилище.
Средните наеми са се повишили със 7,6% между април и юли и достигат 26,55 евро на кв. м, сочат данни на сайта за обяви на имоти под наем Pararius.com.
„Това е лудост“, коментира Шантал Стуурман, която ръководи The Rental Agency в Амстердам. "Тристаен апартамент, който се отдаваше за 2750 евро на месец миналата година, сега струва 4000 евро“, допълва тя.
Стуурман отдава случващото се отчасти на двустепенната жилищна система в Нидерландия, която беше въведена миналата година. Имотите се класифицират според размера и удобствата им и ако оценката е под определено ниво, жилищата са ограничени до наематели на социални жилища, които печелят под 44 035 евро на година или 48 625 евро за двойка.
Наемът на социални жилища е с таван от 808 евро на месец, „ако приходите ви от наеми [като собственик на имот] намалеят от 2000 на 800 евро, ще загубите пари. След като наемателят си отиде, продавате“, отбелязва Стуурман.
Pararius.com изчислява, че спрямо миналата година наличните нерегулирани имоти в Амстердам са с една пета по-малко към второто тримесечие на 2023 г.
Яспер де Грут, главен изпълнителен директор на Pararius, коментира, че историята в Нидерландия се повтаря. „Делът на нерегулираните имоти под наем на националния пазар е само 8% в рязък контраст с дела на социалните жилища от 32%. В резултат на това цените на наемите на останалите имоти на нерегулирания пазар на наеми значително нараснаха“, допълва той.
Министърът за жилищната политика Уго де Йонг планира да снижи прага на имотите, които отговарят на критериите за социални жилища, от следващата година. Този ход ще прехвърли още 327 500 имота с нерегулиран наем, около половината от общия им брой в момента, към сегмента на социалните жилища под наем в цялата страна, съобщава консултантската компания CBRE.
Нидерландското правителство увеличи и данъците за собствениците на имоти тази година. На фона на ръста на лихвите и поскъпването на ипотечните кредити това е още един фактор, който кара мнозина да продават, ограничавайки още повече предлагането, казва Стуурман. „Политиците смятат, че собствениците на имоти са богати хора, които експлоатират бедните, но това не е така“, допълва тя.
Притокът след Brexit на офис служители също допринася наемите на частни жилища до достигнат нови върхове. Много международни компании установяват европейските си централи в Амстердам, а след излизането на Великобритания от ЕС има приток на ръководни кадри от Лондон.
Конкуренцията за места в Амстердам е толкова ожесточена, че хората са готови да платят, за да получават известия, веднага щом на пазара се появи нов имот. RentSlam взема до 30 евро на месец, за да изпраща съобщения до клиенти в рамките на 30 секунди след излизането на пазара на имот, който би бил подходящ за тях.
Петер де Врееде, главен изпълнителен директор на RentSlam, коментира, че „пазарът е толкова небалансиран, че хората имат около три минути след появата на имота на пазара, за да реагират“. „Отговарят между 50 и 200 души и брокерът спира да си вдига телефона след първите 10-15 обаждания“, допълва той.
Де Врееде е собственик на имот, който отдава под наем, и казва, че може да получи повече, ако го обяви в Airbnb, където отдаването е ограничено до 30 дни на година в Амстердам, и след това го пусне на пазара на дългосрочни наеми. Други собственици на имоти избират да направят подобен ход, отбелязва той и допълва, че единственото решение е да се строят повече жилища.
Недостигът на жилища в Нидерландия нарасна от 315 хил. през 2022 г. до 390 хил. тази година, сочат годишните прогнози за правителството на ABF Research. Де Йонг иска да се построят 900 хил. жилища до 2030 г., но ABF прогнозира, че ще бъде възможно да се завършат само 834 хил. За да отговори на недостига, страната се нуждае от 981 хил. нови жилища до 2030 г., смятат изследователите.
Наличните терени около Амстердам са ограничени и скъпи, а растящите разходи за строителни материали и работна ръка карат строителните компании да замразяват планове.
Корпорации за социални жилища в столицата отново започват да строят, но казват, че трябва да разпродадат част от наличностите си, за да финансират нови домове, и смятат да подобрят 1200 жилища, за да излязат от категорията на социалните жилища под наем. Градът също така насърчава възрастни хора да се преместват от домове с подходящи за семейство размери в по-малки апартаменти или в старчески домове.
Подкрепяната от правителството правозащитна организация Woon отбелязва, че притокът на чужденци и модернизирането от големи институционални собственици на бивши социални жилища изключват от пазара дългогодишни жители и променят тъканта на града.
„Местните хора не могат да си позволят Амстердам. Хората се местят от едно място на друго и не могат да изградят общност. Хубавото за собствениците на имоти невинаги е хубаво за града“, коментира консултантът в Woon Герт Ян Бакер.
Теодора и Георге решили да се обърнат към трибунал за жилищата под наем като последен шанс, след като собственикът на имота им отказал да плати за поправката на течащ бойлер. Съдът намалил месечния им наем до 561 евро и постановил, че заради надплащане трябва да им бъдат върнати близо 10 хил. евро, тъй като апартаментът не отговарял на изискваното качество, за да се предлага на цена за свободния пазар на наеми.
Въпреки първоначалните проблеми засега двойката не се е отказала. Казват, че все още чакат да си получат парите обратно и не са готови да се присъединят към хилядите хора, които преследват нов имот. „Инвестирахме в това място. Не искаме пак да се местим“, казва Теодора.