Ипотечният брокер Никълъс Мендес може да обобщи с една дума как са се чувствали клиентите му през последната година – шокирани, пише Financial Times.
„Хората, които излизат от фиксираните си лихви под 2%, реагират така: Уау, това ли е новата ми месечна вноска?“, казва Мендес, който работи в лондонската компания John Charcol.
В Европа кредитополучателите, които искат да изтеглят нови ипотечни кредити или да рефинансират съществуващи, разбират, че вноските им са нараснали заради рязкото покачване на лихвите от централните банки.
Заради очакванията, че инфлацията ще се върне по-бавно към целите на ръководителите на централните банки от 2%, а лихвите по заемите вероятно ще останат по-високи за по-дълго от първоначалните очаквания на кредитори и кредитополучатели, все повече хора ще понесат финансов удар през идните години.
За хората, които вече са навлезли на жилищния пазар, съществуват огромни разлики в нивата на защитата срещу по-високите лихви. Много зависи не само от вариациите в нивата на агресивност на ръководителите, определящи лихвите, а и от различията в рамките на националните ипотечни пазари.
Дори в рамките на еврозоната предпочитанията на кредитополучателите и продуктите, които кредиторите предлагат, се различават значително.
„Историческите традиции означават, че все още има радикални различия между ипотечните пазари в Европа“, коментира Джон Мюелбауер, икономист от Оксфордския университет. „Въпреки създаването на единната валута преди повече от две десетилетия и известната интеграция в други области на финансовите пазари, това не се случва на жилищния пазар“.
Заради тези традиции е трудно да се сравнят ипотечните пазари в шестте най-големи икономики в Европа. Но използвайки редица източници на данни и интервюта с брокери в региона, FT анализира коя страна е изложена на най-голям риск от по-високите лихви.
Великобритания
Британските собственици на жилища са сред най-застрашените заради комбинация от по-високи лихви – бенчмарковата лихва на Английската централна банка е 5,25% спрямо 4% за Европейската централна банка, и преобладаващите жилищни заеми с краткосрочно фиксирана лихва.
Над 1,4 млн. британски домакинства ще бъдат засегнати от много по-високите лихви по ипотечните кредити само през тази година с изтичането на договорите с фиксиран лихвен процент, който беше определен, когато лихвите бяха далеч по-ниски от днешните нива, сочат данни на Националната статистическа служба.
Въпреки това без промените на ипотечния пазар през последните две десетилетия Великобритания щеше да е много по-уязвима.
От 2003 г. делът на ипотечните кредити с плаваща лихва, която се движи директно в унисон с лихвите на централната банка, е намалял от 70% на 13%, като 61 на сто от заемите сега са с фиксирани лихви за пет или повече години спрямо 11% преди 20 години, сочат данни на Oxford Economics.
Франция
Кредитополучатели в страни като Франция до момента имат по-голяма защита от по-високите лихви, главно защото техните ипотечни кредити обичайно са с фиксиран лихвен процент за десетилетия напред.
Докато фиксирани лихви за повече от пет години са рядкост във Великобритания, средната дължина на ипотечните кредити с фиксиран лихвен процент във Франция е 23 години, сочат данни на Френската централна банка. Под 5% от френските жилищни заеми следват траекторията на основната лихва.
Друга причина френските кредитополучатели да не са тежко засегнати е т. нар. прекомерна лихва, максималното ниво на лихвите, което банките могат да определят. То се задава от Френската централна банка, за да защити потребителите и да ги предпази от свръхзадлъжняване. Това ниво следва инфлацията и сега започна да расте, но не със същия темп като лихвените проценти в Европа. Това създава краткосрочни проблеми на кредиторите, докато лихвите, които могат да определят, успеят да наваксат изоставането.
„Френските банки не се радват на същата подкрепа за приходите им и незабавна полза от по-високите лихви като кредиторите в Европа“, отбеляза S&P Global Ratings в доклад от миналия месец.
Обратната страна на мерките в защита на потребителите е спадът на новите жилищни заеми, тъй като банките бягат от генериращи загуби сделки. Данни на Френската централна банка показаха, че обемът на новоотпуснатите заеми е спаднал до 21 млрд. евро през юли, най-ниското ниво от 2014 г. насам.