Мнозинството общини не одобряват настаняването на нуждаещи се семейства в необитавани жилища

Мнозинството общини в България, участвали в онлайн проучване на „Хабитат България“, не одобряват използването на необитавания жилищен фонд за настаняване на нуждаещи се семейства. Анкетата е проведена в периода юли-август тази година и са получени 131 отговора от 122 общини и шест районни администрации на Столична община, представляващи 56% от всички общини, които разполагат с общински жилища.

Въпреки многобройни примери за такива практики от други страни българските власти трудно възприемат идеята нуждаещи се семейства да бъдат настанявани в необитавани жилища, тъй като считат, че това би било много трудно осъществимо, а общините нямат свободен финансов ресурс да предприемат такива стъпки.

Останалите 40% от анкетираните смятат, че това е възможно, ако се използва посредничеството на социални наемни агенции, чрез които да се гарантира поддръжка на частните жилища, използвани за социални цели. Друг вариант е да се даде възможност на общината да наема дългосрочно частни жилища, като овъзмездява собствениците с извършване на основен ремонт и поддръжка. Трета възможност е да се реформира законодателството, така че общините да могат да изкупуват необитавани жилища и да ги управляват според нуждите си.

56% от анкетираните представители на общини смятат, че не е стратегически правилно решение да се продава общински жилищен фонд.

71% от представителите на останалите общини са оправдали продажбите на общински жилища с предвиденото в наредбите и наемните договори право на наемателите да закупят жилището след изтичането на определен срок. Близо половината от анкетираните са посочили невъзможността общината да поддържа общинските жилища в добро състояние, тъй като разходите за поддръжката им са по-големи от събираните приходи от наем.

Към момента общините предоставят общински жилища на цени десет и повече пъти под пазарните наеми и генерираните средства не дават възможност за обновяване на наличния общински жилищен фонд и неговото разширяване, пишат от фондацията „Хабитат България“, която работи за подобряване на жилищните условия и елиминирането на жилищната бедност. Общините обаче не получават компенсация от държавата за тази услуга. Настаняването в новопостроените социални жилища се третира като социална услуга, която общината възлага сама на себе си, и компенсиране от държавата отново липсва, поясняват от организацията.

Участвалите в анкетата представители на общини са отбелязали, че биха имали мотив да запазят наличния си жилищен фонд, ако получават системна финансова подкрепа от държавата, ако се променят нормативните документи с цел ограничаване на възможностите за продажба на общински жилища и ако се предприемат действия за повишаване на приходите от наеми на общински жилища.

58% от анкетираните общини оценяват предложението да се създаде и приложи нова форма на подоходно подпомагане – финансова помощ за наем на жилище, която да се предоставя директно на нуждаещи се лица, като ефективен начин за разрешаване на жилищните нужди на най-нуждаещите се.

90% от анкетираните общини считат, че е необходимо да се разработи и приеме Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., която да очертава приоритетите и механизмите за устойчиво управление и поддържане на жилищния фонд. От „Хабитат България“ считат, че разработеният през 2017 г. проект на Национална жилищна стратегия може да бъде актуализиран въз основа на данните от Преброяването на населението и жилищния фонд от 2021 г. и да се превърне в база за обществена дискусия по темата.

Почти всички общини (93%) са посочили, че най-необходимата им подкрепа от държавата е финансовата. Възможен начин за предоставянето ѝ е създаването на Национален жилищен фонд, от който да се финансират инициативи и проекти за поддържане и разширяване на общинския социален жилищен фонд.

Предложението на „Хабитат България“ е да се създаде законова рамка, която регламентира ангажиментите на държавата и общините за провеждане на ефективна и справедлива жилищна политика с фокус върху подпомагането на най-бедните домакинства. Неправителствената организация акцентира също върху осигуряването на системно финансиране от държавния бюджет под формата на специализиран финансов фонд, който да обезпечава дейности по обновяване на съществуващия социален жилищен фонд и изграждането на нов, както и за подобряването на качеството на жилищата на гражданите в неравностойно положение.

Значителна част от общините (34%) смятат също, че е необходимо законово регламентиране на социалното жилищно настаняване като ангажимент на общините, защото към момента те нямат такова. 83% от участвалите в анкетата представители на общини считат, че социалното жилищно настаняване следва да бъде регламентирано в Закона за социалните услуги, с което да се гарантира, че общините ще бъдат компенсирани от държавата за непазарната цена, на която предоставят жилища под наем за социални нужди.

„Хабитат България“ отправя препоръка в Закона за социалните услуги да бъде създадена нова услуга – „социално жилищно настаняване“, за която общините да получават компенсации от държавата. Организацията предлага също хора и семейства в уязвимо положение да получават интегрирана социална услуга с цел подобряване на икономическия и социалния им статус  – жилищно настаняване, трудово посредничество, повишаване на трудовата и образователна квалификация.

Друго предложение е принципът на подпомагане, заложен в Закона за социално подпомагане, да бъде променен, така че право на месечна целева помощ за наем да се дава на всички хора, които са одобрени за настаняване в общинско жилище и са включени в списъците на чакащите, но не са получили такова жилище. Наемите на общински жилища като цяло са достъпни за домакинствата, настанени в тях, субсидия е необходима за уязвими и с ниски доходи домакинства, чиято единствена възможност е настаняване в жилище на пазарен наем, отбелязват от „Хабитат България“.

Неправителствената организация отправя препоръки и как да се насърчи използването на необитавания жилищен фонд за социални жилища. Едно от предложенията е да се повиши данъкът за необитавани жилища, когато те не са основно жилище на собственика, и да се създаде възможност за служебна проверка в национална база данни дали собственик не е регистрирал като основно жилище повече от един имот, когато те са на територията на различни общини.

Друго предложение е да се създадат програми за подпомагане на собствениците на необитавани жилища да ги ремонтират срещу дългосрочен договор за предоставянето му под наем за социални нужни на непазарни цени. Предлага се също регламентирането на социални наемни агенции, които не генерират печалба, а са субсидирани от държавата, за да посредничат между собствениците и наемателите на жилища, като гарантират доброто им състояние и събирането на наемите.