Завръщането в офиса е проблем за 1,3 трлн. долара, който малцина осъзнават

В зараждащата се постпандемична ера повечето аспекти от живота се връщат към нормалното. Почитателите на киното се стичат към киносалоните, летовници препълниха летищата, а децата се връщат в класните стаи, пише Bloomberg.

Само едно нещо остава упорито напрегнато – работният свят.

Три и половина години след като милиони хора, работещи в офиси, бяха масово върнати у дома, компании, служители и правителства все още се опитват да се приспособят към трайните промени в корпоративния живот. Но възникват съществени разлики между континенти и култури, като азиатските и европейските служители се завръщат в офисите с по-бърз темп от колегите им в Северна и Южна Америка.

Азиатските страни се справиха по-добре в овладяването на COVID-19 през първата година на пандемията, затова хората там не свикнаха да работят от вкъщи и така преходът обратно към живот в офиса беше улеснен, считат изследователи. Навиците в Европа варират значително – Великобритания има един от най-високите проценти на работа от разстояние, а Франция – един от най-ниските. Но редица други европейски страни също проправят пътя със закони, уреждащи гъвкави работни практики.

Има и страни като САЩ, където държавните ръководители запазват мълчание и оставят на бизнес лидерите и на служителите да определят сами промените. Периодът след Деня на труда бележи моментът на възобновяване на нормалната работа след летните ваканции и компаниите, включително Amazon.com и дори Zoom Video Communications, търсят начини да върнат служителите в офиса поне в част от седмицата.

Но дори тогава служителите са изправени пред много различни политики в зависимост от компаниите им, мениджърите или локацията. Goldman Sachs иска служителите в офиса пет дни в седмицата. В Walt Disney изискването е за четири дни в седмицата, а в Amazon, Google и много други компании – за по три дни. Хибридните работни практики са обичайни за офис служителите в най-голямата икономика в света.

Хаотичното естество на завръщането в офиса беше разбираемо преди две години, когато COVID все още се разпространяваше с кризисни нива, а работата от вкъщи беше масова. Сега заради охлаждането на икономиките наемането на служители се забавя в много сектори спрямо трескавия темп преди две години и поставя ръководителите в по-силна позиция, а съкращенията и мерките за ограничаване на разходите изправят на нокти много служители. Но дебатът съвсем не е решен и това оставя въпроси за ролята на офисите, интегрирането на работата и личния живот и измерването на производителността и заплащането.

От това как ще се развият събитията ще има значителни икономически последици - McKinsey Global Institute счита, че промените по време на пандемията може да изтрият 1,3 трлн. долара от стойността на имотите в големите градове в света до 2030 г.

„Всички питат: ще се върне ли това?“, казва Фил Киршнер, който консултира ръководители за недвижимите имоти и стратегиите на работното място в McKinsey & Co. в САЩ.

„Създадохме някои инструменти, за да предотвратим опасността от потъване на кораба. Но не свършихме трудната работа да кажем: Начинът, по който работехме преди, не е универсално добър за всички. И това е новата реалност“, допълва той.

Култури, пътуване до работа

Трудно е цели континенти да бъдат подведени под общ знаменател. САЩ възприемат работата от разстояние повече от останалите региони, но над половината от американските служители нямат много варианти за работа от вкъщи. В Япония най-големите кредитори в страната налагат минимален брой дни от седмицата в офиса в контраст с банките на Wall Street. Unilever, производителят за Европа на сапуните Dove, позволява на работещите на бюро служители голяма гъвкавост относно това къде и кога работят и въведе пилотно четиридневни работни седмици в редица страни.

Но както културни, така и структурни фактори допринасят за различията по региони, коментира Фил Райън, директор на JLL City Futures в Лондон, част от подразделението за световни изследвания и анализи на консултантската компания JLL.

„Някои от тях са изцяло културни – някои места имат повече очаквания хората да са в офиса. На други места проблемът е с надеждния обществен транспорт. Друга голяма разлика е в размера на жилищата – в САЩ хората имат по-големи домашни офиси, затова не смятат, че офисът е по-добро място за работа“, казва Райън.

В Хонконг малките апартаменти и ефективната система на градския транспорт дават на местните жители малко основания да работят от вкъщи. Там броят на пътуванията с метро надмина нивата от 2019 г. през март, а празните офис площи се дължат повече на намалелите китайски инвестиции, отколкото на работата от разстояние. В Ню Йорк метрото все още е пълно на 70% през работните дни и едва около половината от служителите са се върнали в сградите в даден ден в сравнение с нивата преди COVID.

Работата от разстояние като цяло е по-приемлива и разпространена в САЩ, казват Марк Мортенсен и Хенрик Блесман, преподаватели в бизнес училището INSEAD. Това отчасти се дължи на превеса на работните места в технологичната и финансовата индустрия и сектора на бизнес услугите, т. нар. „знаещи служители“, които са на ти с компютрите и затова са по-податливи на работа от разстояние.

Американците в технологичния сектор, финансите и професионалните услуги работят от вкъщи почти цял ден повече на седмица, отколкото тези в държавния сектор и здравеопазването, показва анализ на екип от икономисти.

И това едва ли ще се промени особено. Проучването на Мортенсен и Бресман установило, че делът на хората в Америка, които са заявили, че производителността им при работа от разстояние е била на оптимални нива, е почти два пъти по-голям в сравнение с останалия свят. За сметка на това служителите, отговарящи за въвеждане на данни, в Индия са заявили, че работата от вкъщи е намалила производителността им с 18%.

Служителите в Европа и Азия са по-притеснени, че пропускат социални контакти с колеги в сравнение с американците, установило изследването на Мортенсен. Андреа Ловато, управляващ партньор в F&P Equity Partners в Милано, не е против работата от разстояние, но казва, че „работата на място носи много повече ползи – когато споделяте едно и също пространство в офиса, има по-близко взаимодействие с колеги, по-спонтанно развитие на идеи и иновации и по-висок ангажимент от хората“.

Градовете имат не по-малко значение от културата, казва Деспина Кацикакис, глобален ръководител на отдела за анализи на работното място в консултантската компания Cushman & Wakefield. „Градовете в Европа дават повече възможности за пешеходно придвижване и обединяват работа, живот и игра. Затова европейските офиси са по-свързани с разнообразни, жизнени общности в сравнение с американските, където офисите са повече под въздействието на градоустройствените закони и се намират в по-изолирани райони“, отбелязва Кацикакис, която работи в Лондон.