Стокхолм планира дървен квартал, но имотната криза е предизвикателство за проекта

Аника Аняш, главен изпълнителен директор на шведската строителна компания Atrium Ljungberg, гледа навън към паркинг с размерите на пет футболни игрища в Сикла, в южните покрайнини на Стокхолм, пише Bloomberg.

„Всичко това ще изчезне“, казва тя, посочвайки стари складове с неугледни пространства като химическо чистене и зоомагазини. На тяхно място ще се издигне нов екоквартал, изграден от индустриална дървесина, който според строителната компания ще бъде най-големият по рода си в света с 25 блока. Кварталът ще включва 7000 офис пространства и 2000 жилища, както и магазини и ресторанти, и ще използва чисти енергийни източници.

Atrium Ljungberg стартира амбициозния проект в изключително волатилен момент на шведския имотен пазар. Ускоряването на инфлацията и ръстът на лихвите предизвикват сътресения на имотния пазар тази година с няколко фалита на строителни компании и спад на цените на жилищата. Към това се прибавят колебливите цени на дървесината и на работната ръка в строителството и промененият политически климат с новото шведско правителство, което обръща по-малко внимание на екологичните притеснения.

Планът за огромен обект, създаден от масивна дървесина – клас изключително здрави компоненти за дървени сгради, може да се превърне в глобален модел, насърчаващ по-широката употреба на материала, който според поддръжници и изследователи може значително да намали въглеродния отпечатък на градовете (въпреки че това е спорен въпрос).

„Разбира се, точно сега има голяма волатилност. Но имотният сектор ще се възстанови, сигурна съм в това“, казва Аняш. „Жилищата са невероятно важни и винаги ще има търсене. Ще започнем строителството през 2025 г. и първите наематели ще се установят две години след това, така че предвид икономическите цикли мисля, че графикът ни е съвършен“, допълва тя.

Аняш отбелязва, че проектът ще се строи на фази, а Atrium Ljungberg е собственик на терена и това ще намали първоначалните разходи.

Според Аняш по-рисковано в епохата на климатичните промени ще бъде да се запази статуквото. „След няколко години никой няма да се интересува от сградите, ако те не отговарят на критериите за устойчивост“, отбелязва тя.

В страна, която неотдавна измисли дума за засрамване на хората заради въздействието върху климата от летенето, въглеродните емисии от строителството са явна мишена. В глобален план секторът е на второ място след транспорта по вредно въздействие върху околната среда. Около 37% от глобалните емисии, свързани с енергията, са дошли от строителството и строителни дейности през 2021 г., сочат данни на Програмата за околна среда на ООН. Само циментът допринася с 8% за въглеродните емисии в света, над три пъти повече от авиацията.

„Дървеният град на Стокхолм“, както е известен проектът засега, е пример как Швеция се пренасочва от стоманата и бетона към възобновяемата масивна дървесина. И нищо чудно. „Швеция е в уникална позиция да се възползва от тази глобална промяна. Почти цялата страна се състои от гори“, казва Пер Хедберг, основател на цифровия пазар на шведската дървена индустрия с 50 хил. клиенти Virkesbörsen.

През юни представители на строителната индустрия от САЩ, Великобритания, Ирландия и Япония са посетили Швеция, за да видят забележителните ѝ дървени сгради, които се появиха напоследък.

Тенденцията обхваща не само архитектурни трофейни сгради, а и ежедневни обекти. Дори някои вериги супермаркети сега строят предимно с дървесина, казва Сузане Руденстам, ръководител на националната агенция за модерно дървено строителство на Швеция. Преди пет години агенцията прогнозира удвояване на многофамилните сгради, строени основно с дървесина. „Прогнозата ни беше точна. Тогава имахме пазарен дял от 10%, сега наближаваме 20%", отбелязва тя.

Агенцията на Руденстам, която е представителна за строителството с дървесина, е основана от индустрията с подкрепата на правителството през 2005 г. Тя е пример как Швеция комбинира природните си предимства и дълга традиция в строителството на дървени къщи с последователни усилия да се превърне в глобален център за модерно дървено строителство.

Правителството актуализира регулации, за да позволи по-високи дървени сгради. Години наред те не можеха да са на повече от два етажа. Друга променлива: „Освен това има критична маса от таланти по цялата верига на доставки – от дървената индустрия, до архитекти, строители и урбанисти“, казва Карина Карлман, ръководител на анализите и бизнес развитието в правителствения научен институт RISE, работещ с Atrium Ljungberg по „Дървения град на Стокхолм“.

Собственици на земи и компании за дървесина също обръщат повече внимание на екологичните притеснения, отчасти заради крайните метеорологични събития като циклона „Гудрун“ през 2005 г., който унищожи повече дървесина в Швеция от обичайно добиваната за една година. „Много от нашите клиенти биха предпочели дървесината им да бъде използвана за устойчиви сгради, отколкото само за тоалетна хартия“, отбелязва Хедберг.

С увеличаването на високите дървени сгради от Виена до Сидни и от Сиатъл до Токио Швеция повишава износа си на дървесина за сгради, особено към страни като Франция и Нидерландия, където правителствени агенции сега изискват използването на дървесина и биоматериали в обществени сгради. Наблюдава се и растящо търсене от тихоокеански страни, където дървените сгради често са предпочитани като по-устойчиви при земетресения.

Но у дома индустрията сега се бори с имотната криза. Растящите лихви и инфлацията опустошават имотния сектор и може да застрашат зелени проекти в страната. Високите лихви водят до спад на цените, които вече доведоха до забавяне на жилищното строителство.

„Има опасност кризата да забави зеления преход в строителството в Швеция. Има също опасност от изтичане на мозъци, тъй като предприемачи отлагат големи проекти, а архитекти и висококвалифицирани служители започват да търсят работа другаде“, казва Руденстам.

Цените на дървесината също са волатилни, инфлацията след пандемията ескалира заради нашествието на Русия в Украйна, а това доведе до санкции върху вноса на дървесина от Русия и Беларус. Хедберг прогнозира постепенно повишаване на цените през следващите няколко години.

Роберт Бойе, главен икономист на SBAB Bank, казва, че търсенето на ново строителство в момента е „изключително ниско“ и че някои проекти „понасят удар заради повишаването на цените на материалите, но виждаме също, че цените на съществуващи жилища намаляват с най-малко 13%, а това затруднява определянето на конкурентна цена на новото строителство“. „Очаквам 2024 да бъде изгубена година за индустрията“, допълва той.

Някои планове за зелено строителство може да бъдат отложени на фона на растящите корпоративни фалити, основен принос за които имат строителните компании. Но заради по-ниския си дълг книжата на Atrium Ljungberg се представят добре, докато конкуренти рухват.

Аняш прогнозира, че ще има търсене на устойчиви офис пространства близо до градски транспорт – „Дървеният град на Стокхолм“ ще има достъп до новопостроена станция на метрото, част от разширението на метросистемата в шведската столица, до отварянето на сградите в проекта.

Бойе е песимист за новото строителство в краткосрочен план – независимо дали е от дървесина, или от други материали, но е по-оптимистичен за времевата рамка на „Дървения град на Стокхолм“. „Проект, който ще бъде завършен след четири години, може да се представи по-добре“, отчасти благодарение на директивите на ЕС за превръщане на сградите в съюза в по-енергийноефективни и устойчиви, казва той. Очаква се те да са от полза за дървеното строителство.

Новото консервативно правителство в Швеция е критикувано от еколози заради намаляването на акцизите върху горивата, прекратяването на субсидиите за нови електромобили и свиването на количеството биогорива, добавяни към бензина и дизела. Но Аняш казва, че имотният сектор в страната вече е постигнал консенсус да отдаде приоритет на устойчивото развитие. „Това е област, в която бизнес лидерите вече са стъпка напред в сравнение с държавните ръководители. Предприемачите са толкова ангажирани с устойчивото развитие, че не виждам как то може да бъде преобърнато“, допълва тя.

„Ако не направим този преход, ще изгубим инвеститори. И в крайна сметка няма да можем да намерим служители“, счита Аняш.