В редица европейски страни има едно и също оплакване – хората не могат да си позволят да купят собствено жилище, пише Deutsche Welle.
Ускоряването на инфлацията, ръстът на лихвите и кризата с разходите за живот през последните две години се прибавят към отдавнашния имотен проблем на Стария континент.
Цените на жилищата в Европа не спират да растат от близо десет години, като голяма част от ръста им се дължи на институционални инвеститори. От първото тримесечие на 2015 г., когато цените нараснаха бързо, жилищните цени в ЕС са се повишавали по-бързо от наемите във всяко тримесечие до второто полугодие на 2022 г. Средните цени на жилищата в съюза са нараснали общо с 43% през този период.
Повишаването на цените се ускори по време на пандемията, тъй като хората побързаха да купят жилища. През 2020 г. и 2021 г. индексът на цените на жилищата в ЕС нарасна далеч по-бързо, отколкото в предишните пет години на растеж.
43% |
е ръстът на средните цени на жилищата в ЕС от началото на 2015 г. досега |
Но през последните три месеца на 2022 г. индексът най-сетне отбеляза спад след 30 последователни тримесечия на ръст. Цифрите, оповестени от ЕС преди две седмици, показаха, че за второ поредно тримесечие цените са намалели.
Индексът е отбелязал общ спад от 2,9% за шестте месеца. Цифрите карат немалко бъдещи купувачи на жилище, които отдавна са изключени от пазара, да се питат дали тенденцията е вероятно да продължи.
По-високите лихви по заемите отказват купувачите
Внезапното спиране на ръстовете на цените се случва на фона на данни, че цените на жилищата са намалели в редица европейски страни миналата година за първи път от над десетилетие.
В Германия цените на жилищните имоти са спаднали с 6,8% през 2022 г., най-големия годишен спад от началото на воденето на статистика през 2000 г. Федералната статистическа служба на страната отдаде спада на инфлацията и „по-високите разходи за финансиране“.
Намаляващото търсене на жилища показва, че много бъдещи купувачи вече не могат реалистично да си позволят да навлязат на пазара. Има и признаци, че предлагането се изчерпва. Почти една трета по-малко апартаменти са били одобрени за строителство в Германия през април 2023 г. спрямо април 2022 г.
„Имаме истинска липса на жилища на много места и в същото време спираме жилищното строителство“, констатира Лудвиг Дорфмейстер, експерт по строителните и имотните пазари в Германския институт за икономически изследвания Ifo.
Друга причина според Томас Хейн от подразделението за имотно финансиране в нидерландската банка ING е общата несигурност около германския пазар.
Според него предстоящият за приемане Закон за енергията в сградите в Германия е причина потенциални купувачи да са несигурни какви потенциални ремонти ще са необходими, за да отговорят на изискванията за енергийна ефективност в новия закон. Това се прибавя към „липсата в момента на сигурност за цените на строителството или на проекти за модернизиране и реновиране, за наличностите от материали и строителни работници и по-нататъшното развитие на инфлацията“, допълва той.
От другата страна на Ла Манша Великобритания отчита сходен спад на цените на жилищата. През юни те намаляха с най-бързия си годишен темп от 2011 г. насам, като цените са спаднали с 2,6% спрямо същия месец година по-рано.
В много развити икономики, включително Великобритания, резкият ръст на лихвите по ипотечните кредити е основната причина за това, твърдят експерти.
„Предвид достъпността на ипотечните кредити считаме, че цените в момента са надценени с около 30%“, коментира Андрю Гудуин, главен икономист за Великобритания в консултантската компания Oxford Economics.
Тя е стигнала до цифрата от 30%, като е пресметнала „справедлива цена“, измерена като достъпност на вноските по ипотечните кредити за домакинство със средно ниво на доходи преди данъци, което е изтеглило нов ипотечен кредит с първоначална вноска от 25%. Бенчмаркът за достъпност на компанията е средният дял на вноските по ипотечните кредити от доходите преди данъци от 2000 г. насам.
Макар че жилищата във Великобритания са надценени с най-малко 30%, Гудуин счита, че няма да се стигне до срив.
„Не смятаме, че ще има пълна корекция, защото високият дял на ипотечни кредити с фиксирана лихва означава, че последиците от по-високите лихви по ипотеките ще се усещат постепенно, а безработицата според нас ще остане ниска", казва той.