Облаците над строителството в Германия се сгъстяват

Олаф Шолц дойде на власт с обещанието да смекчи недостига на жилища в Германия чрез строителството на 400 хил. жилища всяка година, пише Financial Times.

Но почти по средата на мандата му провалът на канцлера в постигането на тази цел натежава върху милиони германци, които изпитват затруднения заради високата инфлация, безработицата и растящите наеми.

Само 295 300 жилища са построени в Германия през 2022 г., доста под целта на канцлера. Ръководители в индустрията очакват броят за тази и следващата година да е още по-нисък, това е лоша новина в страна, която е изправена пред недостиг на 700 хил. жилища по данни на Германската имотна федерация.

„Перспективите за 2024-2025 г. са катастрофални“, казва Дирк Залевски, ръководител на Германската асоциация на независимите имотни и жилищни компании (BFW). „Виждаме огромен спад в търсенето на ново строителство“, допълва той.

Индустрията е изправена пред перфектна буря, тъй като лихвите и цените на енергията растат рязко, веригите за доставка са нарушени и тласкат нагоре цените на строителните материали, а острият недостиг на квалифицирана работна ръка обърква строителните графици.

Положението може да се влоши още повече. Строителни компании съобщават за рязък спад на поръчките, тревожен знак в сектор с дълги срокове. Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) съобщи, че те са спаднали с 9,7% в реални изражения  през 2022 г. спрямо година по-рано.

„Засега строителните компании имат пълни портфейли с поръчки до следващата година. Но не пристигат никакви нови поръчки и това е много притеснително“, казва Тим-Оливер Мюлер, ръководител на Германската асоциация на строителната индустрия (HDB).

Забавянето може да влоши положението на вече прегряващ жилищен пазар, където търсенето до голяма степен изпреварва предлагането. Компанията за анализи Empirica Regio установи недостиг на предлагането в размер на 23 177 жилища в Берлин, 13 632 жилища в Хамбург и 10 577 жилища в Мюнхен. И в трите града наемите растат рязко.

Много строителни компании обвиняват правителството за забавянето, като твърдят, че то им налага още по-тежки екологични правила, включително забрана за нови газови бойлери, която се очаква да бъде приета тази година. Те също така критикуват решението му от миналата година да спре целенасочената подкрепа за нови енергийноефективни сгради.

Правителството настоява, че предприема стъпки да помогне на индустрията. То задейства програма за субсидии на стойност 2 млрд. евро за „благоприятно за климата“ строителство, включително 350 млн. евро на година под формата на евтини заеми за семейства с ниски доходи, които искат да купят собствено жилище. То също така предоставя финансова подкрепа за 14,5 млрд. евро за строителството на социални жилища до 2026 г.

Но експерти твърдят, че субсидиите, особено за евтините заеми, ще имат слаб ефект. „Отговаряте на критериите само ако жилището ви покрива по-високите енергийно ефективни стандарти, а тези жилища са с 20% по-скъпи за строителство. Как могат да си го позволят хората?“, казва Залевски.

Забавянето е видимо, казва Франц-Бернд Гробе-Вилде, главен изпълнителен директор на Spar- und Bauverein Dortmund, един от най-старите жилищни кооперативи в Германия. Взетите решения днес за намаляване на рисковете по проектите създават значителен недостиг на жилища след две-три години. „За хората ще стане много по-трудно да намерят апартамент“, отбелязва той.

Създадена през 1893 г., за да осигурява достъпни жилища за индустриалните работници в Дортмунд, Spar- und Bauverein олицетворява по-широка тенденция. За първи път от близо 20 години тя отмени планове за строителство на апартаменти.

„Вземаме си почивка от нови проекти. С растящи разходи и по-малко грантове от правителството получаваме по-малко за всяко евро, което инвестираме“, отбелязва Грове-Вилде.

Той съобщава, че компанията няма да започва нови проекти, докато всички останали в процес на планиране не бъдат изпълнени. „Това е необичайно в сравнение с подхода ни през последните 15-20 години“, казва той. Заради това решение годишният бюджет за инвестиции ще намалее с 10 млн. до 40 млн. евро.

Подходът на компанията е типичен за голяма част от индустрията. Инвестициите в жилищно строителство са намалели с 8,5% до 9 млрд. евро миналата година спрямо 2021 г., а броят на издадените разрешения за строеж за нови жилища е спаднал с 27,3% през първите четири месеца на 2023 г. спрямо същия период година по-рано.

Завършените жилища се очаква да намалеят от 295 300 през 2022 г. до 242 хил. през 2023 г. и 214 хил. през 2024 г., сочат данните на GdW, организация, представляваща жилищните асоциации. Между 1950 и 2022 г. те са били средно 405 хил. на година.

Германия не е единствената европейска страна, която преживява такива насрещни ветрове. Инвестициите в строителството се очаква да намалеят в Испания с 5%, а в Италия с 5,7% тази година, сочат данни на FIEC. А Франция отчете свиване с 15% на новозапочнатите жилища и с 30% на разрешителните за нови жилища през първите четири месеца на тази година спрямо същия период на 2022 г.

Но захлаждането в сектора е особено тревожно в Германия, където в строителната индустрия са заети 2,5 млн. души и тя получи инвестиции за 476 млрд. евро през 2022 г. Тя е и голям двигател на икономически растеж.

Притеснението за състоянието на сектора се засили през януари, когато най-голямата имотна компания в Германия Vonovia обяви, че замразява всичките си нови жилищни проекти.

Даниел Редл, член на изпълнителния борд на Vonovia, съобщи, че компанията трябва да взема наем от 20 евро на квадратен метър за всички нови сгради, за да покрие настоящите си строителни разходи от 5000 евро на кв. м спрямо 12 евро на кв. м преди две години. Но подобни наеми са „напълно нереалистични“ за големи части от Германия, където средният наем е 7,5 евро на кв. м, допълва той.

По-малки компании като BGFG в Хамбург също забавят дейностите си. Тя се отказа от планове за строителството на 140 жилища, последната фаза от голям жилищен проект на река Елба, югоизточно от центъра на Хамбург.

Петер Кай, главен изпълнителен директор на BGFG, отбелязва, че проблемът не е само в по-високите цени на материалите, а и фактът, че някои материали са изчезнали напълно от пазара. BGFG правела прозорците си от сибирска лиственица, която е забранена заради санкциите срещу Русия. „Алтернативата е дъб, но той е много по-скъп“, допълва Кай.

Залевски казва, че цифрата на завършените жилища миналата година е била „успех“ предвид последиците от войната в Украйна и нейното въздействие върху веригите за доставка. „Краткосрочните до средносрочни перспективи са много по-лоши от резултатите за 2022 г.“, допълва той.