Правилата на играта за прехода от млада към по-зряла възраст в Обединеното кралство са като цяло такива, че ако работите упорито и получите добра работа със солидна заплата, ще можете да извървите пътя си към приличен стандарт на живот. Социализиране, ваканции, жилище под наем: ако печелите повече, можете да си позволите повече.
След това навършвате трийсет и правилата се променят. Хората, с които сте израснали, хората, които смятате за равни по доходи, започват да постигат етапи, които изискват първоначални вноски, по-големи от всичко, което сте виждали в банковата си сметка, или дори от годишната ви заплата. Пищни сватби. Лондонски къщи. Може да се случи неусетно, но изведнъж несъмнено попадате в зейналата пропаст между тези със и без родителско богатство, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.
Това явление едва ли е ново, но кризата с достъпността на жилищата го влоши много. Преди четиридесет години на средната двойка са били необходими три години, за да спести за депозит за покупка на дом в Обединеното кралство. Днес са необходими девет, нараствайки до 15 в Лондон. И с повишаването на лихвите по ипотечните кредити, стимулът да имате по-голямо лично финансово участие при покупката е по-голям от всякога.
Колкото и да се опитват, младите хора не успяват магически да спестяват три до пет пъти повече, отколкото бе необходимо на предишните поколения – и тук се намесват родителите. Преди две десетилетия около 25% от купувачите на първи дом във Великобритания казваха, че техните родителите са им оказали финансова помощ да се качат на жилищната стълбица, но до 2019 г. тази цифра достигна 54 процента. Повечето от тези случаи са включвали директно прехвърляне на собственост или плащане на част от или цялата първоначална вноска.
Достатъчно лошо е, че жилищната собственост сред милениалите (родените между 1981 и 1996 – бел. прев.) продължава да изостава спрямо предишните поколения, но сравненията често пропускат следния решаващ факт: бавният напредък, който по-младите поколения отбелязват относно закупуването на място за живеене, стана възможен благодарение на нарастващата зависимост от богати родители.
Този модел се самовъзпроизвежда. Жилищната собственост и жилищното състояние са най-големите двигатели на разделението по богатство във всяко поколение, според ново изследване на икономистите от университета в Бат Пол Грег и Рики Канабар. С поставянето на благосъстоянието на едно поколение във все по-голяма зависимост от родителското богатство, механизмът, който изглежда сме избрали негласно, за да разрешим кризата с достъпността на жилищата, е затвърждаването на неравенството, посочва авторът.
Резултатите вече са очевидни. Жилищната собственост сред 35-годишните във Великобритания днес е 47 процента, но това прикрива огромни различия между тези със и без семейно богатство. Цифрата е 58 процента сред потомците на родители, които са натрупали жилищно състояние от ранна зряла възраст, но само 27 процента сред тези, чиито родители не са могли да купят имот, според мое проучване, отбелязва Мърдок.
Стойността на имотите, притежавани от хора от беден произход, също е значително по-ниска от тези с по-добра „родителска банка“, което усложнява проблема.
И това не е просто функция на по-високите доходи. Дори ако сравним хора с еднакви доходи, тези с по-богати родители е по-вероятно да притежават жилище - и техните домове са по-ценни. По мои изчисления, 35-годишен човек с родители, които живеят под наем, трябва да печели около 25 000 паунда повече на година от своите връстници с родители собственици на имот, за да има същия шанс да си купи къща.
Пропастта се разширява. Тъй като достъпността на жилищата се влоши през последното десетилетие, хората с по-голямо родителско богатство черпят прогресивно повече от тези ресурси, за да поддържат същия дял на жилищна собственост, докато хората с малко семейно богатство се оказват все по-изтласкани от жилищния пазар.
Грег и Канабар изчисляват, че според настоящите тенденции корелацията между жилищното богатство на родителите и това на техните потомци – вече значително положителна – ще се удвои през следващите 50 години.
В продължение на повече от две десетилетия британските правителства наблюдаваха как достъпността на жилищата пада. Проблемът с разчитането на богати родители за решаване на обществен проблем трябва да е очевиден: не всеки ги има.