В края на 2021 г. нещата изглеждаха розови за световния жилищен пазар. В 38-те страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) цените на жилищата растяха с най-бързия си темп от началото на воденето на статистика преди 50 години, пише Financial Times.
Анализ на данни на консултантската компания Oxford Economics показва сходна тенденция. В 41 страни, от Норвегия до Нова Зеландия, цените на жилищата растяха, подкрепени от рекордно ниските лихви по ипотечните кредити и от купувачите с готови за харчене спестявания. Моментът за придобиване на жилище тогава едва ли можеше да е по-добър.
По-малко от година по-късно картината е съвсем различна. Докато собствениците на жилище в света трябва да се справят с все по-недостъпни вноски по ипотечните си кредити, бъдещите купувачи са изправени пред цени на жилищата, които растат по-бързо от доходите им. Това се случва на фона на световна криза с издръжката за живот, която се задълбочава.
Това, което се промени, разбира се, е призракът на растящите цени и сътресението за икономиката от нахлуването на Русия в Украйна.
Това ускори инфлацията, която сега е на десетилетни върхове в много страни, и централните банки в света бяха принудени рязко да затегнат паричната политика. ОИСР прогнозира също, че заплатите в реални изражения вероятно ще намалеят догодина.
Последиците от това са, че породеният от пандемията бум на жилищния пазар в най-богатите страни в света вероятно ще бъде последван от най-широкото му забавяне от финансовата криза. Това, от своя страна, може да засили натиска върху забавящата се икономика.
Сега почти всички страни, включени в данните на Oxford Economics, се очаква да отчетат забавяне на покачването на цените на жилищата догодина, което ще бъде най-повсеместното поне от 2000 г. насам. Над половината от страните е вероятно да регистрират спад на цените, което се случи за последно през 2009 г.
„Това са най-тревожните перспективи за жилищния пазар от 2007-2008 г. насам, като пазарите са изправени пред скромни или много по-резки спадове“, коментира Адам Слейтър, водещ икономист в Oxford Economics. „Продължаващият ръст на лихвите по ипотечните кредити в развитите икономики заплашва да тласне някои жилищни пазари към рязко забавяне“, допълва той.
Международният валутен фонд (МВФ) е на същото мнение. Той предупреждава, че световният жилищен пазар се намира на „повратна точка“.
„Докато централните банки в света агресивно затягат паричната политика, за да се борят с натиска върху цените, растящите лихви по ипотечните кредити и по-затегнатите стандарти за кредитиране наред с подложените на натиск оценки може да доведат до рязък спад на цените на жилищата“, се казва в доклада му за финансовата стабилност в света.
Този „рязък спад“ ще бъде повсеместен. Докато анализът на FT въз основа на данните на Oxford Economics взема предвид главно развитите икономики, МВФ прогнозира, че в силно негативен сценарий реалните цени на жилищата може да намалеят с 25% в идните три години в страните с нововъзникваща икономика спрямо 10 на сто в развитите икономики.
Забавяне на жилищния пазар вероятно ще потисне по-широката икономическа дейност, което ще навреди на строителния сектор и на неговите доставчици.
Слейтър прогнозира, че забавянето на жилищния пазар може да изтрие 0,2 процентни пункта от растежа на световната икономика в резултат на понижаването на разходите и още 0,6 процентни пункта заради по-ниските инвестиции в жилища.
Канадската централна банка счита, че забавянето на жилищния пазар ще намали икономическия растеж с 0,6 процентни пункта до 0,9% догодина.
Тази динамика вече се разиграва в Китай, където имотната криза се задълбочи в последните месеци и икономиката му тази година нараства с най-бавния си темп от началото на воденето на статистика през 1992 г. с изключение на пандемичния период. Продадените жилища от гледна точка на разгъната застроена площ са намалели с 26% от началото на годината до септември спрямо същия период на миналата година.
Тъй като продажбите на все още непостроени жилища са голям източник на финансиране за предприемачите, резкият спад, докато страната продължава политиката си на нулев COVID, създава самозасилващ се натиск върху ликвидността и вреди на икономиката.