Взима се от всички, дава се на малко: 95% от българите без достъп до средства за саниране

Само 5-6% от многофамилните жилищни сгради у нас са санирани от 2008 г. досега. При запазване на този темп ще са нужни 200 години за обновяване на всички сгради в страната ни. За да се ускори процесът, е необходимо да се промени моделът на финансиране – от 100% държавни средства към самоучастие на собствениците на жилища в обновяването на сградите. Това мнение беше изразено от експерти в рамките на конференцията „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, организирана от „Климатека“, Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и инициативна група „Да обновим България“.

За десет години – от 2016 до 2026 г., инвестираните средства по програмата за обновяване на жилищата в България възлизат на 3,5 млрд. лв. Ако към тях се прибавят и средствата за обновяване на публичните сгради, сумата надхвърля 4 млрд. лв., съобщи Драгомир Цанев от „ЕнЕфект“. С първите пилотни програми от 2008 г. досега в България са обновени 2809 сгради. С новата програма на стойност 1,4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат добавени още 1000 сгради. В същото време в страната ни има над 66 хил. многофамилни сгради, които се нуждаят от обновяване, коментира Цанев.

Според него със 100% грантово финансиране се инвестират много средства, но се постига не много голям резултат от гледна точка на брой санирани сгради. В същото време ЕС си поставя амбициозна цел за въглеродна неутралност до 2050 г., включително чрез намаляване на енергийното потребление на сградния фонд с 80%. Според Цанев България няма да успее да изпълни целите, включително защото на този етап въобще не се обсъжда обновяването на еднофамилни сгради, които се очаква да имат принос от 50% за постигането на националните енергийни цели.

Ясно е, че публичните средства за саниране на жилищата няма да стигнат за всички, изтъкна Цанев и добави, че грантовете от сто процента означават да се взима от много хора и да се дава на малко. Така 95% от хората няма да имат достъп до никакви средства за обновяване на жилищата си, а това ще са хората в по-малките населени места, отбеляза Цанев. Според него, за да се промени тази тенденция, трябва да има съучастие на собствениците, както по думите му се случва в нормалния свят.

Той даде пример с Палестина и Гана, където грантовете са 30%, а в Украйна работи Фонд за енергийна ефективност на пазарен принцип и в момента има много проекти. „В тези страни хората осъзнават, че отговорността за собствеността им е основно тяхна, а ролята на държавата е да помага инвестицията им да се възвръща в минимални срокове“, каза Цанев и призова да се създаде паралелна на сега действащата програма за енергийно обновяване на сградите за хората, които „ще останат извън борда“.

Според Цанев със 100% грантово финансиране се губи и огромен икономически ресурс, тъй като сградното обновяване навсякъде е доказало, че привлича икономически интерес от страна на хората като бенефициенти и от бизнеса. Освен това то изолира собствениците на жилища от вземането на решения и осъществяването на контрол върху извършените дейности, изтъкна Минчо Бенов от „Хабитат България“. Така се стига до парадокси като в обновен блок в Смядово, където изгоряла крушка във входа и домоуправителят се обърнал към кмета с молба да я смени, защото санирането на сградата било извършено изцяло със средства от бюджета на общината, разказа Цанев.

Необходимо е грантовият елемент да бъде устойчиво намаляван и паралелно с националните програми да действат и такива, които дават възможност за диверсифицирано участие с оглед на социалния профил на домакинствата, които искат да се възползват, смята Бенов. Според него при модел на отпадане на 100% грантово финансиране енергийно бедните домакинства трябва да бъдат оценявани за всеки отделен случай и тези от тях, които са в по-висока степен уязвими, да бъдат подпомагани целево с висок или пълен обем грантово финансиране или чрез други финансови инструменти като безлихвени заеми.

Думата на експертите

Проф. Димитър Назърски от Българската асоциация за изолации в строителството припомни, че при санирането преди шест години се целеше постигане на клас за енергийна ефективност С, а сега вече се говори за постигане на клас В, а в най-добрия случай може да се достигне и до клас А. До края на годината асоциацията ще издаде подробно ръководство за енергийното обновяване в частта за топлоизолация, като целта е да се подпомогнат строителните фирми, инвеститорите, надзорниците и гражданите.

Преди шест години асоциацията е направила подобно ръководство за изпълнението на топлоизолационните системи на сградите, което е било раздадено безплатно на общините като инвеститори, на проектанти, строителни и надзорни фирми, припомни Назърски. „Разчитахме, че това може да бъде добра предпоставка субектите, които имат отношение към енергийното обновяване на съществуващия сграден фонд, да постигнат действителен резултат в енергийното обновяване. Но се оказа, че много от проектите, в частта им за архитектура и топлоизолационни системи, бяха без много детайли, като се разчиташе на строителните фирми. От своя странаю, изпълнителите не разработваха свой проект за изпълнение на топлоизолационните системи на стени и на покриви и в много случаи се разчиташе на опита на работниците в строителните фирми“, разказа Назърски. „Това е една от въпросителните да не вървим по същата пътека. За целта общините и гражданите трябва да проявяват по-голяма взискателност към разработването на проектите от фирмите, които наемат“, изтъкна той. И препоръча да не се започва енергийно обновяване на жилищни сгради, преди да е решен въпросът с конструктивните им проблеми.

Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, посочи, че обновяването на жилищата по националната програма за енергийна ефективност при сто процента безвъзмездно финансиране от техническа гледна точка отговаря на средното качество на изпълнение на строително-ремонтните дейности в България. Но по отношение на организацията на процеса дефектите са видими, защото хората не се чувстват отговорни да го контролират, добави тя.

Наньова разказа, че положението било различно при първия демонстрационен проект за саниране на жилища в България, който започва през 2009 г. с 50% самоучастие на хората. Тогава също е имало опити за некачествено свършена работа – разпокрит покрив и наводнено жилище, но проблемът бил решен за 48 часа от специализиран посредник между собствениците на жилището и строителната фирма – семейството е настанено в хотел за сметка на строителя, който ремонтирал жилището, за да не се разчуе за некачествената дейност. „Така се случват нещата, когато хората си плащат“, изтъкна Наньова.

Тя също смята, че е необходима промяна в модела на саниране на сградите, като се помисли и за енергийно бедните. Други предложения са свързани със създаване на специализирани звена за обслужване на хората на едно гише, въвеждане на фигурата на специализирания посредник, промени в Закона за етажната собственост, създаване на дефиниция за енергийна бедност, за да се отдели необходимият ресурс за хората в една сграда, които трябва да получават допълнителна целева помощ и да се включат в самофинансирането на обновяването на домовете.

Предлага се и създаването на Национален фонд за декарбонизация, който в бъдеще да канализира цялостното финансиране на енергийната ефективност. Важно е също собствениците да познават промените в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), които са готови, но все още не са внесени в парламента, и да имат известни технически компетенции, за да знаят какво да поискат от фирмите. Необходимо е и да има финансови инструменти в подкрепа на хората при сто процента самоучастие в бъдещото саниране, изтъкна Наньова.

Очаква се новата програма за саниране на жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост да бъде отворена за кандидатстване на 15 ноември. Одобрените проекти до март 2023 г. ще получат 100% финансиране на разходите, включително за енергийно и техническо обследване на сградата и изготвянето на техническия паспорт. Във втората фаза на програмата, която ще е на стойност около 300 млн. лв., ще се изисква 20% самоучастие на собствениците на жилища. Срокът за подаване на проектите на този етап е до края на следващата година.

Наньова препоръча да има перспектива за кандидатстващите за обновяване сгради, които ще бъдат класирани, но не и одобрени след изчерпването на финансовия ресурс, както и да се осигури достъп до кредитиране на 20-те процента самоучастие, тъй като не може да се разчита, че хората ще участват със спестявания. Тя смята също, че е необходимо да стартират нови програми, включително с под 50% финансиране с държавни средства, тъй като много сгради проявяват интерес към такъв модел. Такива са например по-малки сгради, където по-лесно се постига съгласие между собствениците, които в същото време искат контролът да остане при тях. „Много е важно още да се даде пътна карта до 2030 г., за да могат собствениците да планират кога и как да участват, а бизнесът да има яснота за финансирането“, посочи Наньова.

Колко ще струва?

В очакване на рестарта на програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост SheeRenov, специализиран посредник за територията на Столична община, публикува данни колко би струвало обновяването за енергийна ефективност на етажната собственост и на отделните домакинства в различни типове сгради.

Така например прогнозната стойност за обновяване на панелна сграда в София със 120 жилища и 12 150 кв. м РЗП е 46 200 лв. за изготвяне на техническо обследване и паспорт и обследване за енергийна ефективност. За строително-ремонтни дейности, включващи топлинно изолиране на външни стени, покрив и сутерен, подмяна на дограма, ремонт на покрив, на гръмоотводна и заземителна инсталация, противопожарни врати и др., сумата достига 1 754 383 лв. Средният разход на домакинство за техническо и енергийно обследване би бил 385 лв., а за строително-ремонтни дейности при 20% самоучастие и 80% безвъзмездна помощ би достигнал 2920 лв.

За ЕПК сграда в София със 74 жилища и 6200 кв. м РЗП техническото и енергийно обследване на сградата би струвало общо 43 500 лв. или 590 лв. среден разход на домакинство. За строително-ремонтни дейности сумата би била 966 780 лв. или средно 2612 лв. на домакинства при 20% самоучастие.

Обновяването излиза по-скъпо при сгради със скатен дървен или стоманобетонов покрив, като ремонтът на покрива съставлява между 25-30% от индикативния бюджет. Например за тухлена сграда с дървен скатен покрив в София с 8 жилища и 920 кв. м РЗП техническото и енергийно обследване на сградата би струвало 6380 лв., или средно 797 лв. на домакинство. Строително-ремонтните дейности биха излезли 193 710 лв., или 4840 лв. средно на домакинство при 20% самоучастие.

Риск от некачествено саниране

Вчера от Камарата на строителите в България предупредиха, че при заложените максимални референтни стойности строително-монтажните работи за обновяване на жилищни сгради ще бъдат с лошо качество, а устойчивото енергийно обновяване на жилищния сграден фонд ще бъде компрометирано.

Според публикуваните насоки за кандидатстване строително-монтажни работи ще се извършват при максимална цена от 230 лв. на кв. м за жилищни сгради с до 8 етажа и 250 лв. на кв. м за жилищни сгради с повече етажи. Според КСБ тези цени са недостатъчни за постигане на заложените в програмата за енергийно обновяване на сградите цели, а именно минимални изисквания за клас В на енергопотребление или по-висок, минимум 30% спестяване на първична енергия, използване на възобновяеми енергийни източници. Според КСБ необходимите средства за постигане на тези цели са 310 лв. на кв. м за жилищни сгради до осем етажа и 330 лв. на кв. м за по-високи жилищни сгради.

От строителната камара припомнят, че ако след санирането на жилищна сграда се установи, че не са постигнати минимално заложените в програмата цели, ще се наложи собствениците на жилища да възстановят всички получени средства.

В тази връзка по-рано през седмицата обмудсманът Диана Ковачева предложи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да се направи ясно и точно разграничаване на финансовата отговорност на крайния получател – сдружението на собствениците, и водещия партньор – общината, при изпълнението на мерките и впоследствие отчитането на изпълнението на заложените цели. Според обществения защитник е важно да се предотврати потенциалната възможност общината да претендира етажната собственост да участва във възстановяването на средства по извършени плащания в случаите на неизпълнение на първоначално заложените индикатори за спестяване на първична енергия. Ковачева препоръча също при санирането държавата да финансира и топлоизолацията на парното в сградите.