Когато COVID тласна британската икономика към блокада през 2020 г., правителството се намеси веднага, за да помогне на имотния пазар, като намали данъка върху покупките. Временната мярка предизвика нещо като мания сред купувачите, които реагираха, като вдигнаха средните цени с 31 хил. паунда, над два пъти повече от максималните спестявания от данъка, пише Bloomberg.
Треската наподобяваше периода преди срива на цените на жилищата, който започна в края на 80-те години на миналия век, когато правителството съобщи, че ще намали данъците за двойки, купуващи имот, и това доведе до ръст на търсенето. Последвалият срив беше рязък, като на пазара бяха необходими почти девет години, за да се върне на предишния си връх.
Сега жилищният пазар е изправен пред сходни предизвикателства, коментира Саймън Френч, главен икономист в инвестиционната банка Panmure Gordon, която прогнозира спад с 14% на цените на жилищата в идните три години. Това ще върне цените на нивата им през 2013 г. в реални изражения. Bloomberg Economics очаква цените да намалеят с около 10% догодина.
Не само в Обединеното кралство имотните пазари показват признаците на забавяне като отпреди 30 години.
Големите губещи тогава, сред които бяха Австралия, Канада и Швеция, отчетоха рекордни ръстове на цените на жилищата в последните години, тъй като евтините кредити направиха жилищната собственост възможна дори когато цените растяха. Но сега те са изправени пред преоценка, тъй като централните банки се борят да охладят инфлацията.
Лихвите растат бързо, слагайки край на ерата на лесните пари, които определяха годините след световната финансова криза през 2008 г. Има последици и за богатството на домакинствата и икономическия растеж в момент, когато рисковете от рецесия вече надвисват над много страни.
„Може да се направят паралели между тогава и сега“, казва Маной Прадхан, основател на компанията за анализи Talking Heads Macroeconomics и бивш икономист на Morgan Stanley. Но ускоряващата се инфлация означава, че „нещата може да станат значително по-лоши. Общото повишение на дълга и нивото му са доста високи в сравнение с онова време. Чувствителността към повишенията на лихвите е огромна“, допълва той.
Bloomberg обобщава някои от ключовите развития тогава и сега в страните, където имотите са в риск или вече са поели надолу.
Канада
Ако пътувате от основното летище в Торонто към центъра, минавате покрай редица от жилищни сгради, построени в ерата на лесните пари.
Това напомня за бума през 80-те години на миналия век в града, стимулиран от спекулации с апартаменти, който приключи внезапно, водейки до срив на цените. Тогава, както и сега, инфлацията се ускорява, а лихвите трябваше да бъдат рязко повишени, за да се преборят с нея. През 1990 г. лихвите по ипотечните кредити надхвърлиха 13% и жилищният пазар в Торонто замръзна дълбоко години наред. Продажбите намаляха рязко, а цените достигнаха дъното едва през 1996 г., след като изгубиха над една четвърт от стойността си.
Днес икономиката е в по-добра форма. Но след почти непрекъснат 25-годишен период на ръстове на цените Торонто отново изглежда колеблив. Достъпността е на толкова ниско ниво, колкото при балона в края на 80-те години на миналия век, сочат данни на Канадската национална банка. Икономическият отдел на Royal Bank of Canada нарича това „историческа корекция“ и отбелязва, че обемът на препродажбите на жилища на национално равнище може да намалее повече в сравнение със срива в началото на 90-те години на миналия век.
Най-трескавите спекулации този път се случваха в предградията и периферни градове край Торонто, към които се насочиха хората, когато връхлетя COVID в търсене на повече площ.
Там корекцията дойде бързо. В градовете Китчънър и Уотърлу, Онтарио, на около 90 минути с кола в западна посока, бенчмарковата цена е надолу с 16% за шест месеца. В Оуквил и Милтън, две по-близки предградия, където сживеят много служители във финансовата сфера, те са намалели с 14 на сто.
Но цените все още са значително по-високи, отколкото бяха преди пандемията, така че може да се очакват още спадове.
12:22 | 21.10.22 г.
