Люси Ван се озовава на острието на бръснача в кризата на имотния пазар в Китай. Преди време тя смятала, че покупката на апартамент в строеж в северния град Джънджоу ще бъде нейният билет към нов живот.
За младата жена от земеделско градче първоначалната вноска от 250 хил. юана (34 839 долара), която използвала, за да си осигури имота, представлявала голям разход. Половината от парите дошли от родителите ѝ, които заделяли с години скромни спестявания от продажбата на картофите и пшеницата, които отглеждали на семейната нива.
Всичко изглеждало добре до октомври миналата година, когато строителната дейност по жилищната ѝ сграда неочаквано спряла. Първоначално, споделя Ван, строителната компания Meiling International House била уклончива кога ще бъде възобновено строителството. След това нейни представители започнали да изпращат купища съмнителни извинения.
През юли надеждата на Ван умряла. Местното жилищно бюро уведомило нея и други купувачи, че парите им са били „използвани неправомерно“. „Изгубих вяра в строителната компания. Това съсипва живота ми“, споделя младата жена.
Ван е жертва на все по-мрачните перспективи пред китайската икономика. Имотният пазар, който допринасяше за около една четвърт от брутния вътрешен продукт в последните десет години, се влоши, предизвиквайки поредица от вторични последици, които задушават растежа във втората по големина икономика в света. Логан Райт, базиран в Хонконг партньор в консултантската компания Rhodium Group, определя положението като „финансова криза на забавен каданс“, пише Financial Times.
Заразата навлиза дълбоко в тъканта на политическата икономика на Китай. Това, което започна като имотна криза, характеризираща се със спадащи продажби на апартаменти и множество спрени плащания по дълговете от строителни компании, сега се превръща във финансова криза на местно ниво.
Нов свят от трудни избори се задава пред китайските държавни ръководители, докато ключов конгрес на управляващата Комунистическа партия този месец вероятно ще предостави нов мандат на китайския авторитарен лидер Си Дзинпин.
Взети заедно, спадащият имотен пазар, буксуващите инвестиционни двигатели на местните власти и значителното бреме на националния дълг са сигнал за края на модела на растеж, който не само промени Китай, а също стана най-големия генератор за глобално икономическо разрастване повече от десет години.
Един от следващите обрати според Райт вероятно ще бъде безпрецедентно спиране на плащанията от фондовете за финансиране на местно ниво (LGFVs). Ако те спрат плащанията си, това ще е сигнал за пресичане на Рубикона, отбелязва той.
Причината отчасти е, защото тези облигации, които финансираха строителството на пътища, железопътни линии, електроцентрали, летища, тематични паркове и стотици други части от инфраструктурата, трябваше да се радват на мълчаливи гаранции от правителството. Подобно спиране на плащанията може да дестабилизира и планината от дългове на стойност 7,8 трлн. долара, натрупани от тези LGFV, и да смрази още повече вече охлаждащата се икономика.