Защо поскъпват строителните материали?

Повишаването на цената на суровините, на енергията и на транспорта, затруднените вътрешноевропейски доставки и работата на непълен капацитет на заводите заради COVID ситуацията и блокадите са сред причините за повсеместното поскъпване на строителните материали. То е повишило себестойността на строителния продукт с между 33% и 35%. Това стана ясно по време на дискусия в рамките на имотната конференция Форум Реал.

„Производството на строителни материали е силно зависимо от цената на природния газ, която се повиши в пъти през последната година. Същото важи и за цената на електроенергията. Освен това голяма част от строителните материали идват в България като внос и това също е фактор за покачването на цената им“, коментира Цанко Миланов, управител на компанията „Винербергер“.

Васил Щраков, управител на „Топливо“, посочи, че цените на строителните материали следват със закъснение цените на енергоносителите, затова той очаква материалите тепърва да поскъпват. И даде за пример керамиката, при която стойността на енергоносителите представлява над 50% от цената на материала. „Цените на основните материали бележат двуцифрени ръстове през няколко месеца. От този месец започна да се увеличава цената на цимента. Забавянето на доставките от Китай и увеличението на цената на транспорта в пъти лиши пазара от много от основните строителни материали. Търсенето превъзхождаше в пъти предлагането и напълно нормално цената се покачи“, отбеляза Щраков.

Себестойността на повечето строителни материали зависи и от себестойността на суровините. Цената на арматурата и кабелите, например, винаги е била свързана с цената на металите на Лондонската борса за метали, каза Людмил Даскалов, ръководител на офиса на компанията „Легранд“ в България. „Средната цена на медта през 2018-2019 г. беше около 6000 долара за тон, през октомври тази година тя достигна 10 600 долара. Фючърсите за 2022 г. са на цена от около 9400 долара с тенденция за бавен спад. През последния месец сме свидетели на повишаване на цената както на суровините, така и на енергията в производството. Стойността на крайния продукт зависи от това доколко енергоемко е производството“, отбеляза Даскалов.

Важен фактор са и транспортните разходи, особено за суровини от далечни дестинации. „Заради изнесените производства в далечна Азия цената на контейнерите нарасна седем-осем пъти. Промяната на цената на транспорта се усеща особено осезаемо при обемни продукти с ниска единична цена“, каза Даскалов.

Затруднените въвтрешноевропейски доставки също повишават цените за придвижване на материалите от складовете и заводите до дистрибуторите, което влияе и върху цената на крайния продукт. „Има сериозен недостиг на технологични продукти от сградната инфраструктура като камери, детектори, контролери. За да отговорят на търсенето на пазара, производителите трябва да набавят необходимите компоненти от алтернативни доставчици и са готови да плащат много повече за доставка сега, отколкото за фючърсни сделки. Така цената става много по-висока от бюджетираната и това рефлектира върху цената за крайния клиент“, посочи Даскалов.

Принос за поскъпването на строителните материали има и работата на непълен капацитет на заводите в Европа заради COVID и блокадите. „Миналата година имаше изцяло затворени заводи във Франция и в Италия, а в момента те не работят на пълни обороти заради заболели работници. Неефективността на заводите се отразява на единичната себестойност на продуктите“, отбеляза Даскалов.

По думите му през последно време се наблюдава известно нормализиране, но засега ефектът от всички тези проблеми се запазва. „Големите производители държат на името си. Имаме дългосрочни фючърсни договори за доставка на материали и успяхме да изгладим пика на нарастване на цените“, каза Даскалов. Според него цените на готовите продукти на големите производители не са нараснали в такава степен, колкото стойността на суровините за производството. Но плавното покачване ще продължи дори при успокояване на цените на суровините, тъй като новите фючърсни сделки са на по-висока цена от предходните, прогнозира Даскалов.

Според Борислав Тодоров, председател на Асоциацията на търговците на едра строителна техника (АТЕСТ), в момента на пазара има твърде много пари, а потреблението също нараства, след като е станало ясно, че ефектът от коронакризата няма да е толкова тежък като в най-лошите прогнози. „Като основен производител на много суровини Китай не смогва да достави навреме и в необходимите количества“, отбеляза той.

Ръст на разходите за материали и за работна ръка

Поскъпването на материалите е повишило себестойността на строителния продукт с между 33% и 35%, съобщи Ивайло Митев, управител на строителната компания „Идея хоум“. „Едва ли някой е могъл да предвиди толкова рязък ръст и затова страдаме при сделките, които сме сключили в миналото – през 2019 и 2020 г., защото се налага да купуваме материали на по-високи цени“, каза Митев. И допълни, че предприемачите реагират, като задържат част от продукцията, за да могат да направят моментни снимки на пазара и да реагират адекватно.

„Пазарът расте по отношение на крайните цени на обектите, които продаваме. Но той не може да расте до безкрайност, защото има граница, която не бива да се преминава. Наруши ли се балансът на покупателния паритет, търсенето започва да изчезва“, отбеляза Митев.

Илиана Попгаврилова, управител на „Сити-Евро“ Груп, съобщи, че цената на суровото желязо за арматурна заготовка от най-големия производител в България „Стомана Индъстри“ е поскъпнало за една година – от септември 2020 до септември 2021 г., с 57%, а през юни дори е имало пик от 72%. „Невъзможно и нелогично е само един от участниците в строителния процес да компенсира това и себестойността на квадратния метър расте. Потърпевши са както възложителите, така и строителите и клиентите“, отбеляза тя.

Попгаврилова изтъкна, че наред с цените на материалите расте и цената на труда. „Въпреки че възнагражденията и социалните придобивки в строителството непрекъснато се надграждат, една част от кадрите не са в състояние да отговорят с достатъчна квалификация и професионална етика. Нарастването на заплатите не съответства на уменията на работниците, а и на ръководния и инженерния състав“, посочи Попгаврилова и призова на институционално ниво да се въведе политика за привличане на работна ръка от чужбина.

Борислав Тодоров обаче контрира, че дори да внесат работна ръка отвън, строителните компании ще се натъкнат на същия проблем за качеството, особено ако системите и нормите на строителство в родните страни на работниците се различават от тези в България. Според него по-добрият подход е да се обучи местна работна ръка. "Вече втора година с Камарата на строителите се обсъжда инициативата им за създаване на центрове за обучение на определени видове работници", отбеляза той.

Според Ивайло Митев тенденцията за увеличаване на цената на труда е в зародиш, а догодина дефицитите в сектора по отношение на труда ще станат още по-големи.

Спестяват ли строителните компании от качество?

Въпреки поскъпването на строителните материали експертите не очакват строителните компании да се ориентират към по-евтини продукти, за да намалят разходите си. „При предишната криза през 2008-2011 г. се видя, смятам, че и сега ще се види, че професионалните инвеститори не правят стъпка назад – не купуват най-евтината дограма, тухли, изолация. Причината е, че днес клиентите не са тези от 2009 г., които просто купуваха апартаменти или къщи. Те знаят много добре за какво харчат парите си“, отбеляза Цанко Миланов. Според него успешна стратегия за справяне с покачващите се цени на материалите са иновациите, работа с материали, спестяващи труд, смарт решения за поддръжка на сградите. „Това ще буферира донякъде сегашната висока цена на строителните материали в първоначалната инвестиция“, смята той.

Според Людмил Даскалов при повишаване на себестойността на един продукт, е необходимо да се предостави добавена стойност, която да мотивира клиента да заплати по-висока цена. „Една технологична сграда е по-икономична, по-комфортна, с увеличен ресурс и намалени оперативни разходи, запазва своята функционалност и стойност във времето. Притежаването на един имот не включва само стойността на придобиване, а и стойността на ползването му. Ако оперативните разходи за имота са ниски, то и цялата стойност на притежанието и ползването му е по-добра, отколкото ако купим евтино жилище с евтини материали и после се налага да го ремонтираме отново и отново. Добавената стойност мотивира клиентите да инвестират на новите цени“, отбеляза Даскалов.

Ивайло Митев също е на мнение, че единственият работещ модел за справяне с повишените цени на материалите е на пазара да излизат качествени имоти с достатъчно добавена стойност. „Ние нямаме регулация, която да ни предпазва от случайно навлизащи на пазара инвеститори, които нямат опит и не могат да направят качествено изчисленията си. Този продукт, поне към настоящия момент, го наблюдаваме на пазара. Когато пазарът е в подем, той става интересен за хора със свободен капитал“, посочи Митев.

Както и при предишния бум преди кризата през 2008 г. сега са се появили инвеститори, които опитват с един-два напълно базови проекта да  реализират скоростна печалба, съобщи той. „Принципът им е да купуват възможно най-евтиния материал и услуги и да продават възможно най-скъпо квадратния метър. Такива проекти са особено обезсърчителни по отношение на качеството, а има и риск сградата да не бъде завършена в срок или изобщо да остане недостроена“, предупреди Митев.