Кой печели и кой губи от силния ръст на цените на жилищата в света?

В Акрън, щата Охайо, цените на жилищата са нараснали с 100,1% през миналата  година. В Олбани (Albany на английски език - бел. ред.), щата Ню Йорк, ръстът е с 11,7%. Албъкърки, щата Ню Мексико, отчита сходно покачване с 11,6%.

И това са само американските градове, започващи с А.

„Можете да хвърлите зар на карта и няма да е от значение къде ще падне той, защото жилищният пазар там вероятно е нажежен“, коментира пред Financial Times Али Уолф, главен икономист в компанията за изследвания на жилищния пазар Zonda в Калифорния.

Когато коронавирусната пандемия връхлетя за първи път миналата година, първоначалното предположение на много политици беше, че икономическите проблеми ще бъдат споделени. Това епично събитие трябваше да премахне всякакви социални различия. Но след като правителствата в развитите страни предприеха стъпки за защита на доходите по начини, които подпомогнаха основно хора със стабилна работа, затрудненията паднаха диспропорционално върху служителите с гъвкави или ниски доходи и младите хора. Лишени изведнъж от възможността да се хранят навън или да пътуват, по-заможните домакинства използваха миналата година, за да трупат спестявания.

Общото натрупано богатство от домакинствата в света миналата година нарасна с около 28,7 трлн. долара през 2020 г., показа публикуван миналата седмица доклад на Credit Suisse, който подчертава изключителното разминаване между този растеж и съдбата на по-широката икономика.

Заможните домакинства насочват спестяванията си към акции, криптовалути, чанти на Louis Vuitton и картини на големи холандски художници. Но те най-вече наливат пари в закупуването на по-големи и по-добри жилища.

„Хората не очакваха това да се случи по този начин. Едва преди няколко месеца се оказа, че има явни победители и губещи“, коментира Джеймс Померой, икономист в HSBC. Сега резкият ръст на цените на жилищата представлява „огромно предизвикателство – проблем от гледна точка на финансова стабилност, но също и огромен социално-икономически проблем“, допълва той.

Явлението е глобално. Някои от най-резките ръстове са отчетени в САЩ, където публикувани миналата седмица данни показаха, че средните цени на всички видове жилища са нараснали с 23,6% на годишна база през май. Сега повечето американски жилища се продават над офертната цена, като оферта се приема за значително по-малко време след обявяването, отколкото преди началото на пандемията, казва Дарил Феъруедър, главен икономист в компанията Redfin.

Но дори в Япония и Италия, където застаряващото население ограничава търсенето, ръстът на цените се ускорява. Благодарение на ултраразхлабената парична политика, която понижава лихвите, цените на жилищата сега растат двуцифрено в много развити икономики – от Швеция до Южна Корея, Канада, Холандия и Нова Зеландия, като най-големите ръстове не са регистрирани в столиците, а в предградия, по-малки градове и селски райони.

Норвежката централна банка съобщи миналата седмица, че Осло е регистрирал нетен отлив на жители за първи път от 20 години през 2020 г., тъй като работещите от разстояние служители са се изместили от апартаменти в градския център в по-просторни къщи в околностите на столицата.

Във Великобритания медийното отразяване на срещата на лидерите на Г-7 в курортното градче Карбис Бей, Корнуол, предизвика нов ръст на търсенето на къщи в югозападната област с красива природа, където пазарът „полудя“, казва брокерът на недвижими имоти Хенри Прайър. „Един клиент напусна Лондон, за да сключи сделка в Корнуол, но след 40-минутно шофиране му съобщиха да се върне, защото имотът вече е продаден“, допълва той.