Въглеродният данък, използван за отопление на европейските сгради, е най-ефективният ценови сигнал за декарбонизиране на европейския сграден фонд, който отчаяно се нуждае от обновяване, за да отговори на климатичните амбиции на ЕС, пише Оливър Рапф, изпълнителен директор на Института за строителни работи в Европа, за онлайн изданието EurActiv.com.
В средата на юли се очаква предложение за реформа на системите на ЕС за търговия с емисии и Регламента за споделяне на усилията - крайъгълните камъни на климатичния режим на ЕС, които регулират най-големия въглероден пазар в света.
Понастоящем емисиите от сгради не са обхванати от системата за търговия с емисии на ЕС, но се регулират от националните цели. За да се постигнат целите за неутралност на климата за 2030 и 2050 г. в сектора на сградите, допълнителен сигнал за цените на въглерода заедно с инструментите на регулаторната политика може да бъде ефективен инструмент за стимулиране на необходимите инвестиции, посочва Рапф.
Ценообразуването на въглерод не е панацея за обновяването на сградите, но направено правилно, то е ценно допълнение към добре проектирания микс от политики.
Като се имат предвид дългосрочните инвестиционни цикли, фрагментираната структура на собственост и продължаващите неикономически бариери, цената на въглерода не може да бъде панацея за намаляване на въздействието на сградите върху климата, а по-скоро ценно допълнение към добре балансиран микс от политики.
Докато амбициозните стандарти за нови сгради и задължителните изисквания за съществуващи сгради, като минимални стандарти за енергийни характеристики, са ключови за необходимата трансформация в строителния сектор, надеждно нарастващата цена на въглеродния диоксид върху отоплителни горива може да направи инвестициите в нулеви въглеродни емисии системи и мерки за енергийна ефективност по-рентабилни.
Въпреки че цената на въглеродния диоксид не може да инициира необходимите инвестиции само в сектора на сградите, тя може потенциално да намали периодите на възвръщаемост на дългосрочните договори за енергийни услуги и по този начин да увеличи приемането на бизнес модели за дълбоко обновяване.
Цената на въглерода, съвместима с целите за декарбонизация, ще действа като важен сигнал за стимулиране на инвестициите в технологии с нулеви въглеродни емисии и ще помогне за тяхното навлизане на пазара.
Поради дългия живот на строителните компоненти и отоплителни системи всички инвестиции през следващите години вече трябва да са в съответствие с целта за неутрален по отношение на климата сграден фонд през 2050 г. Данъкът върху въглерода ще подкрепи преминаването към чисти енергийни източници и ще осигури дългосрочна сигурност за инвеститорите.
Текущите дискусии относно ценообразуването на въглерод са съсредоточени върху въвеждането на система за търговия с емисии за транспорта и сградите, което може да бъде под формата на разширяване на настоящата система на ЕС или въвеждане на нова, отделна схема за сградите и транспортните емисии.
Цената на квотите обаче винаги е колеблива и реагира на пазара, което затруднява вземането на решения от инвеститорите в светлината на дългите инвестиционни цикли. Все още липсва представа за ограничаване на емисиите от отоплителните горива в търговската система.
06:53 | 14.09.22 г.
