Европейските икономики са изправени пред ново предизвикателство в резултат на коронавирусната пандемия – балони на жилищните цени, пише онлайн изданието Politico.
Северозападно от центъра на Стокхолм къщите за един милион евро постепенно изчезваха от богатия квартал Брома. Но това се променя.
През миналата седмица два имота, строени през 30-те години на миналия век в предградие извън границите на Брома бяха обявени за продажба на цена от по 1,4 млн. евро. В северозападния край на града къща с гледка към езерото беше обявена за продажба на цена от 1,5 млн. евро.
Това е знаково за днешните времена. Макар че имотите все още не са продадени, статистиката сочи, че може да постигнат солената си оценка.
Средните цени на имотите в Швеция са нараснали с 19% през последните 12 месеца, показаха неотдавна данни на компанията Valueguard. Ръстът е по-голям при къщите, отколкото при апартаментите – 23% спрямо 12%, а в квартала на богатите Брома цените са нагоре с около 25%, казват местни жители, занимаващи се с продажби на имоти.
„Работя като брокер на недвижими имоти от 17 години и никога не съм виждал толкова бърз ръст на цените като през миналата година. Това е екстремно“, коментира Пар Гунарсон, който работи в офиса в Брома на шведската имотна компания Fastighetsbyrån.
Ситуацията в Швеция е показателна за по-широката тенденция в Европа, която изненадва държавните ръководители. Когато започна пандемията, пазарните наблюдатели като цяло допускаха, че цените на жилищата ще останат стабилни в най-добрия случай и че може дори да намалеят със задълбочаването на икономическото забавяне, но това не се случва.
След като гражданите бяха блокирани в дома си и не можеха да харчат пари в ресторанти или за пътувания, вниманието на много хора се пренесе към подобряването на жилищната площ.
Апетитът към по-голям апартамент или в идеалния случай къща тласна нагоре средните цени на редица жилищни пазари, особено в части от Централна и Северна Европа, сочат данни.
В Нидерландия цените скочиха с 15% през миналата година, а в Австрия ръстът беше с 12%. В Германия цените нараснаха с 11%, а във Великобритания – с 10%.
Швейцарската банка UBS посочи Мюнхен, Франкфурт, Париж и Амстердам сред градовете, застрашени от балони на жилищния пазар, а Стокхолм и Лондон бяха поставени в категорията на надценените жилищни пазари.
Същевременно много централни банки продължиха да наливат масло в огъня, като запазиха лихвените проценти близо до рекордно дъно, за да помогнат на компаниите да оцелеят.
Това позволява също на домакинствата да заемат повече средства, за да се сдобият с мечтания дом.
Сега притеснението е, че с възстановяването на по-широката икономика централните банки ще трябва да повишат лихвите, за да задушат растежа, а купувачите на жилища може да се окажат с дългове, които не са способни да обслужват.
Ако тогава ограничат разходите, това ще нанесе удар на възстановяващата се икономика. Ако трябва да продават новите си домове, това ще разкрие балон точно при спукването му.
„Не искам да използвам думи като разтревожена или неразтревожена, но развитието на цените на жилищата през последните 12-15 месеца е изненадващо“, коментира Сесилия Скингсли, заместник-председател на Шведската централна банка Риксбанк. „Не сме преживявали пандемия в съвременната история, така че не знаехме какво ще се случи, а сега виждаме, че цените растат не само в Швеция, а в много други сходни страни като Франция, Великобритания и т. н.“, допълва тя.
Една от първите банки, които оттеглиха стимулите, беше централната банка на Исландия, която миналата седмица повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до 1%. Други централни банки в Европа отбелязват растящите цени на жилищата.
В доклада си за финансовата стабилност през май Европейската централна банка съобщи, че макар ръстът на цените на жилищата да варира в 19-те страни, които използват еврото, тенденцията е за повишение.
„Цените на жилищата продължават да растат силно, но рисковете от корекция на цените остават повишени“, отбеляза ЕЦБ.
Агенциите за финансов надзор (FSA), които в много европейски страни отговарят за финансовата стабилност, също наблюдават внимателно развитията.
В Швеция в началото на пандемията FSA позволи на притежателите на ипотечен кредит да спрат редовните плащания по заемите си. Тази привилегия ще бъде отнета на 31 август.
„Рисковете растат до степен, че според нас няма основателна причина да запазим смекчаването на правилата“, заяви ръководителят на шведската FSA Ерик Тедеен пред местни медии.
Във Великобритания данъчното облекчение, което беше въведено за покупките на жилища през юли 2020 г., ще бъде отменено от 30 юни тази година.
Макар икономистите да смятат, че с правилното управление от централните банки, агенциите за финансов надзор и депутатите проблемите на жилищния пазар може да бъдат избегнати, мнозина са притеснени от рисковете за следващата година.
„Малко съм обезпокоена, със стимулите от централната банка и депутатите има риск от прегряване. Това създава опасност от балони в много различни сегменти“, коментира Аника Уинст, главен икономист на голямата скандинавска банка Nordea пред шведския ежедневник SVD.
Засега купувачите в Стокхолм продължават да се борят за мечтаните си жилища, като сделките често се сключват още преди къщата да излезе на отворения пазар.
В Хаселби един от малкото неразработени терени за жилищно строителство в предградието беше обявено за продажба миналата седмица.
На него имаше само мъхести останки от дървена лятна вила от средата на миналия век, но определената му цена все пак беше около 300 хил. евро. Само след няколко дни обявата за продажбата му беше свалена, вероятно защото е продаден.
„Има голям интерес към всяка къща, която излиза на пазара. Когато много хора се интересуват от едно и също нещо, цените растат“, казва Гунарсон.
16:29 | 13.09.22 г.
