Как се развива пазарът на индустриални имоти в страната?

Пазарът на индустриални и логистични имоти в България се характеризира с високи наемни нива в сравнение със страните от Централна и Източна Европа и малък обем на свободните площи, който обаче не се дължи на голямо търсене, а на липса на сериозно предлагане. Недостигът на спекулативни логистични проекти отблъсква чуждите инвеститори, които не искат да инвестират в изграждане на собствена база. Това стана ясно по време на Първата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСклад. Според Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални и логистични площи“ в консултантската компания Cushman&Wakefield/Forton, недостигът на работна ръка оказва негативно влияние върху сектора на индустриалните и логистичните имоти. Той даде за пример Пловдив, като обясни, че клиентите вече не разглеждат възможности за развитие в града, тъй като са наясно, че той предлага ограничен човешки ресурс и за да се преборят за кадри, трябва да плащат по-високи заплати, а това не е тяхната цел.

Българският пазар върви с няколко крачки назад от Централна и Източна Европа, където са налице интегрирани услуги и автоматизирани складове, които у нас съставляват под 10% от общия обем на пазара, отбеляза Гюрджиев. Той се спря конкретно на електронната търговия, която е двигател за изграждането на огромен обем от индустриални площи в Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Само в Полша складовете на Amazon са три или четири с площ от над 100 хил. кв. м. В България електронната търговия отбелязва годишен ръст от 14%, но обемите са скромни, а компаниите в сектора не са сериозен фактор, който да кара инвеститорите да строят нови сгради или да обновяват стари. Гюрджиев отбеляза, че индустриалният сектор в Европа постига огромен ръст от над 50% в последните години, а миналата година са построени 4 млн. кв. м. индустриални и логистични имоти. „Трябва да се стремим към този пазар, но логистиката не се създава изкуствено. На първо място е развитието на икономиката, което влече след себе си логистика“, посочи Гюрджиев. Според него в техническо отношение складовете в България са на много високо ниво и обект в София не отстъпва по нищо на средностатистически склад във Варшава. Разликата е единствено в обемите, но според Гюрджиев комфортната среда за инвеститорите в момента от високи наеми и малък обем незаети площи ще изчезне, когато дойдат големи компании и построят огромни складове. Затова той призова да се строи повече, за да се посрещнат нуждите на клиентите и според него предлагането в определен момент ще доведе търсене в логистиката. Гюрджиев смята, че Южна България е достигнала своя лимит и следващият ешелон от градове с голям потенциал за развитие на индустриални площи в идните години са в Северна България - Плевен, Шумен, Велико Търново, Ловеч или обединения между тях. Той е по-скептичен към възможностите за развитие в Северозападна България – Враца, Видин, Монтана, които според него имат потенциал само за малки и средни предприятия с между 100 и 200 души персонал.