Шофьорът на училищен автобус Майкъл Пейн живеел в апартамент под наем на 30-я етаж на небостъргач в Ню Йорк, в който идеята на собственика за поправяне на счупените прозорци била да ги покрие с картони, пише Ройтерс в свой материал.
Така че когато Пейн и съпругата му Гейл видели обяви във вестниците за нови къщи в планинска област в Пенсилвания на цена под 200 хил. долара, сметнали, че това е възможност за бягство. Двойката на средна възраст изтеглила ипотечен кредит от 168 хил. долара за четиристайно жилище в затворен комплекс с плувни басейни, тенис кортове и клуб-хаус.
„Беше като сбъдване на американската мечта. Чувствахме се богати“, казва Пейн, който в момента е на 61 години.
Сега синята къща на две нива струва по-малко от половината от цената, която са платили преди 12 години в разгара на жилищния балон в страната.
Домът им, който се намира на 128 км северозападно от Ню Йорк в окръг Мънроу, щата Пенсилвания, е част от един от най-болните имотни пазари в САЩ, показва анализ на Ройтерс на данни, предоставени от водещи имотни компании. Над една четвърт от собствениците на жилища в окръг Мънроу се намират дълбоко „под водата“, т.е. все още продължават да дължат повече на кредиторите си, отколкото струва жилището им.
Светът се оттласна от световната финансова криза. Силно пострадали райони като Лас Вегас и градовете от индустриалния Среден Запад от Питсбърг до Кливлънд, подобриха финансите си.
Но семейство Пейн и около 5,1 млн. други собственици на жилище в САЩ продължават да живеят с последиците от спукването на имотния балон, които предизвикаха епична криза.
Към 30 юни близо един на всеки десет американски домове с ипотеки е бил „сериозно“ под водата, сочат данни компанията ATTOM Data Solutions, базирана в Ървайн, щата Калифорния. Това означава, че пазарната им стойност е била най-малко с 25% по-ниска, отколкото оставащия баланс по ипотеката им.
Това е подобрение спрямо 2012 г., когато средните цени достигнаха дъното, а имотите със значителна отрицателна акулумирана стойност бяха 29%, или 12,8 млн. домове. Това обаче е два пъти повече спрямо здравословното ниво, определено от имотните анализатори.
„Това са жилищни пазари, които не бяха засегнати от възстановяването“, казва Дарън Бломквист, старши вицепрезидент в ATTOM.
Болката от срива е голяма. Но тя беше усетена диспропорционално от малките градове и далечните предградия в източната половина на САЩ, показва анализът на Ройтерс. Сред най-пострадалите са градчетата от Средния запад, Средния Атлантик и югоизточните области, където ръстът на доходите и на работните места беше по-слаб в сравнение със средното равнище в страната.
Наред с далечните предградия военните области показват висока концентрация на домове „под водата“. Пет от окръзите „под водата“ в топ десет се намират близо до военни бази и имат голямо население от войници на активна служба и ветерани.
Много от тези семейства са получили финансиране чрез Департамента по въпросите на ветераните. Той улеснява членове на армията при кандидатстването за ипотеки, но прави всичко възможно да предотврати спиране на плащанията. Това е основната причина, поради която много кредитополучатели от армията задържат домовете си с отрицателна стойност, въпреки че милиони цивилни са се освободили от тях.
Тези и други жертви на кризата на имотния пазар лесно могат да бъдат пренебрегнати, на фона на рекордните цени, които достигат жилищата в голяма част от страната.
Но в Америка „под водата“ собствениците на жилища са изправени пред болезнен избор. Да продадат имота си на настоящите цени би означавало да приемат огромни загуби и да вложат парите в изплащането на дълговете по ипотеките си. Отдаването на имотите под наем често не покрива месечните разходи на собствениците. Тези от тях, които спрат плащанията, ще влошат кредитната си история за години напред.
Затвореният комплекс на семейство Пейн в Пен Истейтс в Източен Страутсбърг, щата Пенсилвания, е сред множеството подобни комплекси, които изникнаха в окръг Мънроу по време на бума на жилищния пазар. В пиковия момент цените на някои жилища нараснаха с над 25% в рамките на няколко месеца.
Днес домове, които навремето са били продавани за 300 хил. долара, се предлагат за едва 72 хил. долара. Но сега при тези цени празните жилища остават на пазара. Когато лесните кредити изчезнаха, същото се случи и с огромния брой потенциални купувачи.
Близо 40% от 9800-те жилища с ипотеки в окръг Буун, щата Илинойс, са „под водата“, сочат данни на ATTOM. Някои къщи, които бяха продавани на цена от 225 хил. долара по време на бума, сега струват около 85 хил. долара, сочат имотни регистри.
До началото на 2010 г. безработицата достигна 18%, след като местен завод за сглобяване на автомобили съкрати стотици служители. В Кендълуик толкова много хора са напуснали домовете си, че една трета от къщите са останали празни, казва Карл Джонсън, председател на Надзорния съвет в окръг Буун.
Въпреки че местният пазар на труда се е възстановил, в Кендълуик Лейк все още има признаци за финансов натиск. Пътищата в окръга са в окаяно състояние, входният пункт и централната част се нуждаят от ремонт, казват местните жители. Езерото е пълно с плевели и се е превърнало в помийна яма, допълват те.
Годишната такса за собствениците на жилища от 1136 долара се използва за поддръжката им, но тази сума може да се окаже голяма спирачка за много бъдещи купувачи в Кендълуик Лейк.
„Затворен комплекс като този, с нашите правила и такси, сега може да се окаже не толкова привлекателен за хората“, казва Ранди Бъдро, член на Борда на директорите на към Асоциацията на собствениците на жилища в Кендълуик Лейк.
16:17 | 09.09.22 г.
