Жилищният пазар в България: проблеми с достъпността и недостиг на жилища

Дисбалансите на българския жилищен пазар се задълбочават заради динамиката на доходите и цените и разходите за жилищата, става ясно от доклад на Световната банка за жилищните условия у нас.

За около 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите на пазарни цени разходите за жилище са непосилни. Повече от една трета от младите не могат да си позволят собствен дом и затова продължават да живеят с родителите си, констатират от финансовата институция.

Същевременно се отчита и несъразмерно голям брой свободни имоти, т.е. много апартаменти имат собственици, но не и хора, които да живеят в тях. В същото време все повече хора живеят в бедняшки квартали и незаконни селища. Голяма част от жилищния фонд е остарял и лошо поддържан, като част от него е потенциално уязвим за сеизмични щети.

Според данните, цитирани в доклада, в България има 3 млн. домакинства и 3,9 млн. жилищни единици, което може да предполага, че има излишък от жилища. Всъщност става въпрос за обратното - почти една трета от тези жилища са необитаеми, което предполага, че около 3 млн. български домакинства живеят само в 2,7 млн. жилищни единици.

Около един милион души или един от седем българи живеят в жилища, които се споделят от повече от едно домакинство. С други думи "удвояването" на домакинствата в едно жилище е често срещано, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Често до три поколения - или 6-8 членове на семейството, живеят в малък апартамент от 60 кв.м, подчертава Световната банка. 

Освен това голяма част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни сгради от социалистическата епоха, много от които са изградени от панели. Повече от три четвърти от апартаментите в страната се намират в сгради, които са на възраст над 30 години, а липсата на поддръжка е довела до повреждане на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища и коридори и течове.

На фона на тези проблеми в България няма стабилен и достъпен пазар за отдаване жилища под наем. По-малко от 5% от жилищния фонд на страната се отдава под наем, което е недостатъчно за осигуряване на жилища на достъпни цени и влияе неблагоприятно на трудовата мобилност, особено сред младите хора.

Най-бедните в България са изправени пред най-тежките условия. Публичните разходи в жилищния сектор и особено финансирането, насочено към хората с по-ниски доходи и уязвимите групи, са по-малко от 2% от общия държавен бюджет. Значителната липса на публични и частни инвестиции в райони с ниски доходи доведе до създаването на гета, посочва се в документа.

В доклада се допълва, че в момента правителството разработва нова национална жилищна стратегия, включително и оценка на жилищния сектор.

Съществена първа стъпка за преодоляване на високия процент необитавани жилищни единици е анализ на основните причини за това състояние, особено в иначе разрастващите и устойчиви пазари на жилища. Високите проценти на необитавани жилища в почти всички български градове представляват огромна възможност: потенциален резерв, който, ако бъде "отключен", би могъл да послужи както на пазара на наемите, така и в подкрепа на програма за субсидирани социални жилища, смятат от банката.

Най-бедните домакинства в България обикновено не следва да харчат повече от 10-15% от доходите си за жилище и свързаните с него разходи за комунални услуги.

Жилищното подпомагане и енергийните субсидии биха били по-ефективни и справедливи, ако са структурирани на база ваучери, каквато е практиката в много държави от ЕС. Тази помощ може да се използва за подпомагане на бедните домакинства да наемат социално жилище или да заплащат вноските си за ремонти и подобрения на сградите или такси за поддръжка в многофамилни сгради, заключава се в доклада.