След силната 2015 г. за строителната индустрия заради приключването на програмния период 2007-2013 г. ситуацията в строителния бранш през 2016 г. и първата половина на 2017 г. отново се влошава, показват данни на Камарата на строителите в България.
2015 г. беше последната по правилото n+2 за усвояването на средства по оперативните програми от предишния програмен период. Заради забавяния на проекти и прехвърляне на средства към други проекти, за да не се изгубят пари годината беше ударна за строителството. И един пример – в последния момент стартира изграждането на Северната скоростна тангента, чието строителство струваше 180 млн. лева.
Това напомпа приходите и печалбите на бранша и секторът отчете постижения, близки до тези от предкризисния период. Статистиката на Камарата сочи, че през 2015 г. приходите от дейността на строителните фирми достигат 16 млрд. лева – близки до най-високото ниво преди кризата (17,7 млрд. лева). В годините назад от 2011 г. до 2013 г. компаниите постигат нива от порядъка на 11-12 млрд. лева.
В голямата част постигнатите резултати се дължат на европроектите в пътната и енергийната инфраструктура, признават от организацията.
Осезаемо забавяне
Общата тенденция през годините по сегменти показва за сградното строителство плавно намаляване на нивата от 2010 г. до 2014 г. и нарастване през 2015 г. без да достига предкризисните нива. В годините назад инженерното строителство бележи постепенно нарастване, като 2014 – 2015 г. са пикови и в този период се регистрират почти двойно по-високи нива в сравнение с предкризисния период, посочва се в доклада на Камарата.
Строителната индустрия за 2016 г. в България за разлика от предходната година се характеризира със забавена динамика и с връщане отново към отрицателен баланс. Равносметката от данните за строителния бранш за 2016 г. е променлив темп за развитие, заключава се в анализа.
Проектите с финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове остават движещата сила за реализирането на напредък в отрасъл „Строителство”, признава камарата. Само че големите строителни проекти се бавят. Във ВиК сектора заради недовършената реформа новите проекти могат да стартират най-рано в края на 2018 г. ако няма обжалвания. В момента се работи по недовършените проекти от предишния програмен период и по няколко ранни проекта, но за повечето изпълнителите бяха избрани по-рано.
Пътният сектор пък не разчита чак толкова на европейско финансиране през този програмен период. Пътните проекти са значително по-малки, с изключение на недостроения участък на магистрала Струма, който още не е стартирал заради подготовката на промяна на трасето. Това поставя под сериозен риск изпълнението на проекта и сумата за цялата магистрала.
Надеждите на строителния бранш до 2022 г. са свързани с жп строителството. Търгове за над 1,3 млрд. лева обаче са блокирани заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Така изпълнението им няма да тръгне преди 2018 г., а за строителните фирми разчитат на по-малки проекти, включително и санирането.