Инфлацията и паричната политика - другите заплахи срещу политиците в Германия

Генерална заплаха е надвиснала над традиционните политически партии в Германия в навечерието на генералните избори тази година. Тази заплаха не идва от имиграцията или популизма, пише Bloomberg в свой анализ. Става въпрос са инфлацията и за ниските лихви, потискани от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), посочва агенцията.

Германците - и сериозни икономисти, и авторите в таблоидите, отдавна недоволстват от паричната политика на ЕЦБ. Обявената цел за ръст на инфлацията до 2% е от полза само на по-разточителните южни държави в Европа. Те могат да заемат повече при по-ниски лихви, а инфлацията намалява реалната стойност на дълговете им, пише агенцията.

През второто тримесечие на 2016 г., откогато са последните данни на Евростат, Гърция, Португалия, Франция, Белгия и Италия са увеличили дълга си спрямо БВП. Това е довело до ръст и на общия дълг на държавите от еврозоната с 204 млрд. евро на годишна база.

Същевременно Германия, Холандия, Ирландия и Финландия са сред държавите, които намаляват дълговете си.

По-високата инфлация би „изяла“ част от средствата на спестителите – гръбнакът на средната класа в Германия. Като цяло германските домакинства спестяват близо 17 процента от текущия им доход, един от най-високите проценти сред развитите страни. Те държат около 40 процента от спестяванията си в банкови депозити, а останалите – в животозастрахователни сметки, които после ползват при пенсиониране.

Лихвите по спестовните сметки в момента са около 1% в Германия, а по застрахолателните – съвсем малко по-високи, като тенденцията е да продължат да падат.

През декември инфлацията в Германия скочи до 1,7% спрямо същия период на миналата година в сравнение с 1,1% за цялата еврозона. Очакванията на Bloomberg са през тази година инфлацията в най-голямата европейска икономика да достигне 1,6% в сравнение с 0,4% за цялата 2016 г. Това на практика означава отрицателна лихва за спестителите, т.е. те губят пари.

Това допълнително влошава перспективите пред основните политически партии на фона на възхода на популистката Алтернатива за Германия. Партията се очертава на трето място в страната по подкрепа, според данните от последните социологически проучвания, и със сигурност ще използва и паричната политика в своя полза.

Ситуацията тласка германските спестители към алтернативни инвестиции – например имоти. Това води до силен ръст на цените на жилищата. Въпреки че, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие имотите в Германия са все още подценени в сравнение с доходите в страната, а делът на собствениците е най-ниският в Европа (около 53%), в големите градове на страната вече се усеща остър недостиг на жилища, който новото строителство не успява да покрие.

За момента никой не говори за жилищен балон в Германия, но цените в големите градове отчитат темпове на ръст от над 10% годишно. Същевременно консервативните банки трудно приемат настоящите пазарни цени и финансират все по-малък дял от стойността на сделките при покупка. Това затруднява купувачите да се възползват от по-ниските лихви.

Наемите също растат бързо, особено в по-големите градове и най-желаните райони, а това ограничава населението със средни и по-ниски доходи. Това нанася допълнителен удар на партиите и на канцлера Ангела Меркел, която наскоро коментира, че хората „никога не са живели толкова добре“.

Тези, които имат пари, за да купуват жилища в Берлин, Франкфурт или Мюнхен, са малцинство. На политиците им е трудно да обяснят ситуацията на хората.

Германците толерираха паричната политика на ЕЦБ докато и инфлацията беше ниска. В момента, в който те започнаха да губят пари, започнаха и игрите на вина в Германия, а голяма част от населението на страната се обърна срещу европейския проект.

"ЕЦБ не може да си позволи да загуби доверието на Германия“, коментира наскоро Марк Байзе в Sueddeutsche Zeitung. Според него гневът на все повече хора в страната, където е централата на ЕЦБ, може да застраши целия европейски проект.

Досега исканията на Германия ЕЦБ да обмисли увеличаване на лихвените нива не бяха чути. Председателят на банката Марио Драги твърди, че Германия е спечелила повече от паричната политика, отколкото е загубила. Този аргумент обаче вече не минава на гласоподавателите в страната от средната класа. Германците всъщност намаляват задлъжнялостта си и не изоставят старите си навици в подкрепа на по-авантюристични инвестиции, като например финансови инструменти.