За тях няма „мой мил роден дом" в Града на светлините. Вечер, тътрейки крака, те се прибират в своите слугински стаички. В Париж хиляди хора обитават тези "клетки за кокошки" с размер под 9 квадратни метра, въпреки че те са забранени за отдаване под наем, пише в свой репортаж за AFP Полин Фроасар.
Иван Лопес, на 35 години, е един от хората, живеещи под наем при тези лоши условия. С пот на челото, той ни приема в жилището си с площ 6,8 квадратни метра под покрива на кооперацията, което в дните на силни жеги човек направи може да се свари.
„Работя нощем, сутрин се прибирам у дома и е ужасно горещо, не мога да спя", разказва с отчаяние в гласа Иван, който е рецепционист на нощни смени и е от мексикански произход. Въпреки две стабилни работи, той не успява да си намери нещо по-добро от тази таванска стаичка, за която плаща по 370 евро наем на месец и в която живее от осем години, притиснат между пожълтяла душкабина, хладилник и легло, което му служи за канапе и за рафт за вещи.
„Нямам гаранти, нямам семейство в Париж, говоря с акцент", допълва той в опит да обясни отказите, които получава от агенциите за недвижими имоти.
В заможен квартал в северозападната част на столицата 67-годишната Виктоар Ратримозон с мъка изкачва шестте етажа, които водят до стаичката й. Тя е дошла от Мадагаскар през 2011 година, за да чисти жилището на семейство от кооперацията, което я настанило в това пригодено помещение. Един ден обаче семейството се преместило и се опитало да я изгони.
„Казаха ми: „Нямаме нужда от вашите услуги, намерихме си помощничка за 400 евро на месец", разказва Виктоар през сълзи. Оттогава тя се е вкопчила в това жилище с площ от 7,5 квадратни метра, поради липсата на нещо по-добро.
„Почти не живея тук. За мен това е като временно убежище", допълва тя, застанала насред стаята без вентилация и без парно, с претъпкани от вещи етажерки, стигащи до тавана.
11:38 | 06.09.22 г.
