Ще спре ли скоро "войната" за комисиони в сектора на имотите?

Етични правила и стандарти за работа

Тъй като няма регламент за работата на брокерите със задължителен характер, излиза, че спазването на елементарни етични правила на пазара е „пожелателно“. „Гилдията и в момента има етичен кодекс, но не всички са се присъединили към него, въпреки, че броят на фирмите, които го правят, се увеличава“, коментира Ирена Перфанова.

„Много по-сплотени сме отвсякога в борбата с лошите практики, но без регулация на бизнеса няма как да се борим с онези, които не искат да се присъединяват към етичните правила“, допълва тя.

В България от няколко години действа и европейският стандарт за брокерските услуги, спазването на който също обаче е доброволно.

Според Ирена Перфанова етичният и коректен брокер на имоти е този, който е почтен с клиентите и коректен с колегите си, регламентира отношенията си с клиентите си, като подписва договори и спазва поетите в тях задължения, поставя на първо място интересите на клиентите си, достатъчно добре е квалифициран, за да упражнява професията, легитимен е съобразно действащото законодателство, т.е. внася данъци и осигуровки, обучава се постоянно, информира клиентите си за детайли по сделките, не ги подвежда, рекламира имоти коректно и т.н.

Етичният брокер трябва да има и професионално отношение към клиентите си в случаите, в които представлява и двете страни по сделката – купувач/наемател и продавач/наемодател, които не са рядка практика в България като държава, в която няма регламентация на тази дейност.

В повечето държави, където е въведена регулация, е регламентирано кой плаща комисионата. Там, където е определено комисионата да се плаща само от продавача, нейният размер е около 6%. Тогава посредникът споделя около половината от своята комисиона с агента на купувача/наемателя, като за целта агенциите работят само с ексклузивни договори през MLS (Multy Listing System) - затворена система за споделяне на бизнес между професионалистите, състояща се от реални оферти. Такава е практиката например в САЩ, която в момента се налага и на българския пазар, посочва Перфанова.

У нас също обичайната комисиона е около 6%, като се плаща наполовина от продавача и купувача, допълва тя.

Разликата с държавите, където действа регулация на професията, е, че ако агентът не се отнася еднакво професионално и към двете страни в сделката, независимо че защитава интереса само на едната, рискува да загуби правата си да упражнява професията.

Препоръката на НСНИ е клиентите да избират не оферти, а доверени посредници – доказали се професионалисти чрез препоръки, без значение дали работят за голяма, или за малка фирма. Добре е да се сключи и посреднически договор, на базата на който и двете страни да могат да защитят интереса си, ако се стигне до съд поради някакви причини.

Що се отнася до скорошно приемане на закон, тя смята, че професията е променила облика си в сравнение с момента, в който проектът на НСНИ се обсъждаше преди няколко години, заради което има нужда от актуализация. Затова и НСНИ работи с международни съветници и правни консултанти. „Ако искаме потребителите да са доволни, трябва да имаме условия за коректен бизнес – надяваме се това да бъде осъзнато и от КЗП“, посочи Перфанова.