Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя за деня, в който ще трябва да използва политики, върху които няма пълен контрол и с които няма опит, пише Bloomberg.
Тъй като ЕЦБ изпомпва все повече ликвидност в еврозоната в опит да съживи инфлацията, институцията наблюдава и за рискове от надуването на балони в части от икономиката.
Със затягането на паричната политика се очаква пред най-големи рискове да се изправи секторът на имотите, затова и в момента във фокуса на вниманието са т.нар. макропруденциални мерки.
Както стана ясно на първата макропруденциална конференция на ЕЦБ, централната банка на еврозоната още не разполага с правомощията, които би искала да има, за да влияе на пазара на имоти, а и ефективността на тези неизпитани инструменти се оспорва.
Вицепрезидент Витор Констанцио отново призова за повече власт с цел предприемане на редица мерки, сред които ограничаване на стойността на ипотеките спрямо стойността на закупуваните имоти. Точно тази мярка се оказа изключително ефективна в обуздаването на имотни балони на други места по света, посочва информационната агенция.
"За постигане на финансова стабилност нямаме друг избор, освен да използваме макропруденциална политика", коментира Ларс Е. О. Свенсен, преподавател в Университета в Стокхолм. Според него е илюзия да се смята, че паричната политика ще има много по-голямо влияние.
Кариерата на Свенсен илюстрира разрива на мненията за паричната и макропруденциалната политика. През 2013 г. той подаде оставка от поста на подуправител на шведската централна банка Riksbank заради несъгласието му с това дали лихвите трябва да се използват, за да се обуздаят рекордно високите цени на жилищата в страната.
Способността на инструменти като антициклични буфери и ограничения за ипотечни кредити за предотвратяването на дисбалансите, които предизвикаха световната финансова криза, е една от основните теми на конференцията. Някои учени и политици твърдят, че инструментите могат да имат нежелани последствия или ограничен ефект. Според тях най-добрият начин за предотвратяване спукването на балон е да се отстраняват стимулите за надуването му толкова бързо, колкото е икономически възможно.
ЕЦБ има добра причина да се замисли по въпроса. Централната банка на еврозоната изкупува активи за 80 млрд. евро месечно и кредитира банките при нулеви лихви. Балансът на институцията се разшири до почти 1 трлн. евро от края на 2014 г.
И все пак за банката съвсем не може да се каже, че не разполага със съвсем никакви макропруденциални инструменти. Дори и тези, които ги има, не са били разгърнати като потенциал, посочва агенцията.
Констанцио например посочва, че досега ЕЦБ не е вземала решение за допълване на мерки, предприети от национален регулатор. Това не трябва да се разглежда като знак за плахост, допълва Серджо Николети Алтимари, генерален директор на ЕЦБ за финансовата стабилност.
ЕЦБ пояснява, че в момента разширява изследванията си на финансовия цикъл и ефектите на макропруденциалната политика. Наскоро институцията публикува първия си доклад по въпроса, а и планира конференцията да се провежда всяка година.
Констанцио коментира, че с всички институции ще се провежда диалог по темата, както и с финансовия сектор и академичните среди.
18:36 | 10.09.22 г.
