Приетите на първо четене промени в Закона за потребителския кредит, с които се въвеждат промени и при ипотечното кредитиране, няма да активизират пазара и няма да понижат цената на кредитите, прогнозира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на консултантската компания КредитЦентър.
„Намаляването на цената на кредитите не става със законови промени, а със стабилна и работеща икономика, ниска безработица, по-високи и стабилни доходи. От 2009 г., когато лихвите по ипотеките се движеха между 8,5 и 10%, сме свидетели на постепенно намаляване в резултат на стабилизирането на пазарите до сегашните нива от 6,25 – 7%. Това е понижение на цената на кредитите с около 25% и не се дължи на промени в никой закон, а на чисто пазарни принципи”, коментира Тошев.
Дългото обсъждане и многото различни варианти на промените водят само до объркване на потребителите, посочват в анализа си за февруари експертите от консултантската компания. Законодателят освен това е избързал с промените за ипотечните кредити.
Според Тошев ипотечният кредит е много важна финансова сделка за домакинствата в България и би трябвало европейската директива за този тип заем да бъде основа за създаване на отделен закон за него, който да отговори на всички изисквания, заложени в евродирективата.
Като цяло обаче промените в Закона за потребителския кредит са позитивни, посочват от компанията. Премахването на таксата за предсрочно погасяване е важно за потребителите. Инициативите за по-прозрачно определяне на лихвите също ще отговорят на изискванията на част от клиентите.
В промените влиза и изискването на пазара да се предложат алтернативни ипотечни кредити, при които връщането на имота към финансиращата банка ще е достатъчно за покриване на целия остатъчен дълг. В момента такива кредитни продукти у нас няма и как точно ще бъдат структурирани те като условия и цена ще видим едва след приемането на закона и появата на първите такива продукти на пазара, коментират експертите.
„Ако даден кредитополучател е взел кредит с 50% финансиране и е плащал 2 или 3 години, а пазарът е спокоен – без спад, в случай на неплатежоспособност, той може да продаде имота си сам и да възстанови парите на банката и собствените си вложени средства, вместо да се отказва от имота си. Същественият проблем се появява в периоди на криза, когато стойността на обезщетението пада“, посочва Тошев.
Според него е трудно да се прогнозира колко клиенти ще изберат този нов ипотечен кредит, защото ако цената му е значително по-висока от тази на масовия жилищен кредит и това се комбинира с ниските доходи у нас, може да се окаже, че търсенето на такива кредити ще е изключително малко.
Същевременно статистиката на компанията за ипотечното кредитиране у нас сочи, че през февруари средният размер на изтеглените ипотеки е бил 33 265 евро. Левът отново доминира над европейската валута – близо три четвърти от заемите през втория месец от годината са изтеглени в български пари.
Кредитополучателите на възраст между 26 и 35 години остават най-активни и през февруари, като представляват малко над 48% от всички кредитополучатели през месеца. Забелязва се раздвижване сред най-младите клиенти между 18 и 25 години – те са над 11% при около 8,6% в предходния месец. Активизиране има и сред по-възрастните кредитополучатели – над 45-годишна възраст, които са 11,6% от всички кредитополучатели през февруари.
Отново около половината от потребителите на кредити предпочитат заем между 10 000 и 30 000 евро. Вторият по популярност кредит през февруари е този между 30 000 и 50 000 евро.
Най-често срещаният срок за погасяване и през февруари е между 16 и 20 години, следван от период между 21 и 25 години. Близо 30% от кредитополучателите са избрали да покрият с външни средства между 70% и 80% от покупката си. Около една четвърт от хората пък избират заем, покриващ между 60% и 70% от стойността на имота.
09:25 | 14.09.22 г.
