Пет години след началото на финансовата криза, която в основата си бе причинена от спукването на ипотечния балон в САЩ, политиците засилват мерките за кредитни ограничения, за да предотватят евентуални дестабилизиращи бумове и сривове на пазара на имоти, пише Ройтерс.
През последната година властите в много страни въведоха редица нефинансови мерки, за да смекчат движенията при жилищните цени и ръста на кредитирането, така че и кредиторите, и кредитополучателите да бъдат до известна степен защитени в момента, в който основните лихвени проценти започнат да се оттласкват от историческо ниските си нива.
От Сингапур до Швеция, от Нова Зеландия до Швейцария, предпазните мерки набират скорост. Във Великобритания текат дискусии дали на пазара се заражда нов жилищен балон и какво трябва да се направи по въпроса. Норвегия пък може да стане поредната държава, изискваща от местните банки да поддържат по-висок капитал заради жилищните заеми.
Като се имат предвид проведените анализи на причините за кризата, политиците вероятно ще продължат да въвеждат подобни мерки, твърди Ричард Фокс от Fitch Ratings в Лондон. "В страните, където все още има комбинация от бърз кредитен растеж и силни цени на имотите, подобни мерки са силно застъпени", допълва той и посочва: "Все още не сме свидетели на нещо особено драстично, но със сигурност централните банки започват да се опитват да бъдат малко по-иновативни".
Макропруденциалните мерки целят да направят финансовата система по-неуязвима като цяло, а не в отделните ѝ части. Сред стъпките, целящи да свият предлагането на кредити или да ги оскъпят, са ограничаване на размера на заема спрямо стойността на имота и поставяне на таван на дела от доходите на кредитополучателя, които той отделя за обслужване на задълженията си.
Други мерки са увеличаване на провизиите за жилищни заеми и ограничаване на експозицията на банките към жилищния ектор.
Като че ли най-ефективни до момента са ограниченията за размера на кредита спрямо стойността на имота и задълженията спрямо доходите, според нов работен доклад на Международния валутен фонд (МВФ).
Освен това сред самите кредитори се заражда елемент на саморегулация. Докато в годините на бума в някои държави бяха раздавани кредити, достигащи четири или пет пъти размера на доходите на кандидатите, в момента това далеч не е така.
През 90-те г. 85% от политическите мерки са били във "финансовата" категория, а 15% са били "пруденциални". От 2000 г. насам делът на пруденциалните мерки е скочил до 39%, отбелязва агенцията.
19:00 | 12.09.22 г.
