Кой се страхува от граждански контрол на строителството?

Колко снимки от добрите стари времена преди масовото изливане на бетон по морето видяхте в последните месеци из социалните мрежи? Само в последните 24 часа срещнах няколко стари, носталгични кадъра от “Слънчев бряг”, “Златни пясъци”, Равда, Несебър и Лозенец, навяващи спомени за блажено спокойствие от едновремешните летни ваканции, изтупани от прашните архиви покрай напрежението заради един от най-наболелите проблеми – безцеремонното отношение на знайни и незнайни "инвеститори" към природата .

Ако допреди десетина и малко повече години по крайбрежието все още имаше няколкокилометрови незастроени ивици, днес те значително са намалели. Официални данни за това, с колко легла е набъбнала хотелската база, няма,  числата се разпространяват като впечатляващи легенди от градския фолклор и варират от 20-40 до 300-500 хил., че и повече. 

Факт е обаче, че най-популярните курортни градчета по морето, които наброяват едва няколко хиляди души население, през лятото догонват най-големите (и опустели по това време на годината) български градове, включително и столицата.

Въпреки проведените протести, изразеното недоволство и отправените предупреждения, опиянението от строителния бум почти превърна Черноморието ни в бетонна площадка на няколко ката. Строги регулации и принципи за териториално планиране по това време не действаха, нямаше градоустройствени планове, а застрояването се правеше “на парче”, докато на първа линия почти не останаха небетонирани петна земя. Така инвеститори и строители се прехвърлиха на втора, трета, четвърта и не-знаем-и-ние-вече-коя-поредна линия, докато властта се сети, че има нужда някой да защити крайбрежието от презастрояване. Само че вече почти не остана какво да се защитава.

Поне по морето не остана. Планините все още могат да бъдат спасени от строителна вакханалия (с някои изключения, разбира се). Докато обаче инвеститори и местни власти не се научат да спазват закони, спасението е мисия абсолютно невъзможна. Защото е печално вярна констатацията на председателя на парламентарната комисия по регионална политика Любен Татарски, че който е решил да строи нещо в нарушение на правила и норми, той пак ще го направи.

Ще го направи, защото няма адекватен контрол и наказания за извършените нарушения. Вместо местните власти сами да си опазват и използват разумно ресурсите, определени хора се опитват да извлекат дори повече от максималното в нечия, включително и собствена, изгода.