Преди година всички в Маями бяха полудели по зараждащия се пазар на недвижими имоти в Куба, пише анализаторът и юрист Хосе Мануел Пали в статия за онлайн изданието Cuba Standard. Сега обаче ситуацията е малко по-различна.
Естествено, имаше хора, които побързаха и "инвестираха" чрез приятели или роднини в имоти в страната, с надеждата да спечелят от това, че са били първи. По всичко обаче личи, че подобни "инвестиции" до момента имат пренебрежим ефект в Куба .
Това обаче не означава, че в бъдеще няма да имат сериозен и вероятно отрицателен ефект върху джобовете на тези дръзки "инвеститори", осмелили се да предприемат ходовете си, заобикаляйки действащите закони на Острова на свободата.
Двата закона за правата върху имотите, които в момента са в сила за частната недвижима собственост в Куба, все още са твърде неясни и непрозрачни, за да отговорят на въпросите на един благоразумен инвеститор и това далеч не е въпрос на идеология.
Не че процесът на "либерализация", който започна в края на миналата година, е спрял. През тази година кубинските банки са отпуснали около 100 хил. заема на физически лица, като много от тях са за ремонт на апартаменти и за покупка на строителни материали. Средният размер на тези заеми обаче е под 300 долара, или около 15 средни работни заплати.
Броят на нотариалните актове, регистрирани в държавните служби, също се е увеличил значително, тъй като хората вече осъзнават колко е важно да можеш да покажеш и да докажеш правата си върху даден имот.
За последните 4 години Куба е дала на местните земеделци право да ползват над 1,5 млн. хектара земя. Приет през декември тази година закон им предоставя правото да строят жилищни имоти върху земята, а правата им за ползване могат да бъдат подновявани на всеки 10 години.
При това бавно темпо на реформи не Куба, а Мианмар има всички шансове да стане най-новият магнит за сериозните инвеститори в имоти. Посещение на американския президент Барак Обама в страната неотдавна подсилва това виждане и е повод да се замислим защо евентуалното му посещение в Куба продължава да е немислимо, за разлика от визитата му в една страна, която все още е под авторитарен режим.
Не че кубинците трябва да вземат пример от прехода на Мианмар. Може би единствените хора, чийто преход от тоталитарен към демократичен режим заслужава да бъде разгледан по-подробно от кубинците, са испанците, чиято народопсихология, за добро или лошо, най-много прилича на тяхната.
Що се отнася до пазара на имоти обаче, свръхнатовареният с дългове испански модел и случващото се в страната напоследък вероятно биха изплашили повечето кубинци, които са свикнали да приемат жилищата си за даденост и да схващат правото си на жилище като защитено по силата на действащите международни закони за защита на човешките права. Кубинците едва ли биха възприели подобен модел, независимо откъде идва той.
Нещото, върху което трябва да се съсредоточат в момента властите в Куба, е човешката нужда от покрив над главата, а не голф-игрища, търговски центрове или хотели с яхтени пристанища.
Промените в местните закони до момента не дават основания да се смята, че проблемът с хроничния недостиг на жилища ще бъде решен. Вината за този неуспех вероятно е на правителството, което се бави твърде много с отварянето на пазара за чужд капитал, а в същото време откриват туристически комплекси и подобни проекти.