След като наследи най-лошата икономическа криза от Голямата депресия насам, президентът на САЩ Барак Обама наля огромни средства и положи големи усилия да стабилизира финансовата система, да спаси автомобилната индустрия и да съживи икономиката, пише New York Times.
В същото време той предприе и хитра стратегия за справяне с жилищния срив, като отхвърли непопулярни предложения за масово спасяване на собствениците на жилища, изправени пред опасност от възбрана, за сметка на програми за ограничена помощ, като се надяваше възстановяващата се икономика да се погрижи за останалото.
През първите две години от мандата си Обама и съветниците му твърдо отстояваха тази внимателно изготвена стратегия, като избягваха да харчат стотиците милиарди долари, отредени от Конгреса за изкупуване на ипотечни заеми. Това се случваше въпреки факта, че милиони американци изгубиха домовете си, а икономическото възстановяване буксуваше.
Болезнено бавното темпо на икономически растеж в страната в момента е основната заплаха за Барак Обама, който се надява да бъде преизбран за втори мандат на поста си.
Някои икономисти и политици са на мнение, че предпазливата реакция срещу жилищната криза е най-сериозната грешка на администрацията. "Те не бяха достатъчно агресивни и не предприеха стъпките, които можеха да направят", коментира Зоуи Лофгрън от местния партиен комитет на Демократите в Калифорния.
"В резултат на това те не прекъснаха катастрофалното потъване на икономиката ни", допълва тя.
Обама на свой ред твърдо отстояваше виждането се, че държавата трябва да помага единствено на "отговорните длъжници", като администрацията му предложи помощ на по-малко от половината от собствениците, застрашени от налагане на възбрани върху жилищата им.
Американският президент предпочете да разчита на ипотечните компании за модифицирането на проблемните кредити, вместо правителството да поеме контрол над тях, като ги изкупи.
Администрацията не настояваше за законодателни мерки, които да накарат ипотечните компании да помогнат на длъжниците. Финансовите стимули, които предлагаше, бяха недостатъчни.
Вашингтон бавно и на предупрежденията, включително от собственици, изпратили писма до Обама, че ипотечните компании не им сътрудничат.
Данните показват, че резултатът от всичко това бе един план, който не успя да постигне дори собствените си скромни цели. Към май тази година от 4,3-те млн. души, кандидаствали за помощ, едва около 1 млн. са били одобрени за спонсорирани от държавата модификации на ипотеки.
Около една трета от отхвърлените кандидати са загубили домовете си, предстои им възбрана или пък са подали заявление за фалит.
През юни 2011 г. Обама призна, че администрацията му не е направила достатъчно. Оттогава правителството увеличи стимулите за фирмите и намери нови начини да ги накара да се задействат. Така в момента повече хора получават помощ, а жилищният пазар най-накрая започва да показва признаци на възстановяване.
Това накара някои политици да се запитат какво щеше да се случи, ако програмата беше приложена още от самото начало.
Някои твърдят, че ефектът е щял да бъде огромен. Други обаче са на противното мнение, тъй като компаниите не са били подготвени да помогнат на собствениците на жилища, дори и правителството да бе засилило натиска си.
07:49 | 11.09.22 г.
