Лихвените нива в САЩ са исторически ниски – 3,53% за 30-годишни ипотеки. Жилищните наеми са на рекордно високи нива в 74 пазара, включени в проучване на Reis Inc. Жилищните цени изглежда, че най-накрая започват да се повишават с трети пореден месечен ръст според индекса на Федералната агенция за жилищно финансиране.
Тогава защо американците не купуват повече жилища, пита TIME .
Отговорът на този въпрос е доста сложен, но един основен фактор се крие в купувачите, които се стремят да се преместят в по-голям имот и които са основен двигател на пазара. В момента за тази категория купувачи е много трудно, ако не и невъзможно, да закупят нов имот.
Причинате е, че голяма част от собствениците с ипотеки имат по-малко от 20% собствено участие в своя имот. защо 20%?
В настоящите трудни условия купувачите трябва да предоставят до 20% собствен капитал, за да получат ипотека, обясняват от изданието. Така че ако в момента даден собственик притежава жилище за 400 хил. долара, дори да има 20% собствен капитал, не може да си позволи да купи имот за 600 хил. долара само на базара на капитала, който би получил при продажба на имота.
По данни на CoreLogic близо около 45% от собствениците с ипотеки имат по-малко от 20% капитал в своето жилище. Този дял включва и т. нар. „подводни ипотеки“ - такива, които дължат повече отколкото жилището им струва.
Според изчисленията компанията над 11 млн. домакинства в САЩ имат известен собствен капитал в жилището си, но не повече от 20% и не могат да си позволят по-голямо жилище.
Интересен (и жалък) факт е, че въпреки началното възстановяване на пазара, този сегмент от него с капитал под 20% остава в безизходица. За сравнение ситуацията със собствениците с „подводни ипотеки“ се подобрява. Около 700 хил. от тях са отчели ръст в стойността на имота и той отново струва колкото или повече от тяхната ипотека към първото тримесечие на 2012 г. сравнение с година по-рано. В резултат на това негативният сегмент от пазара се е понижил до 23,7% от 25,2%.
Отчасти това се дължи на факта, че част от „подводните“ кредитополучатели обикновено са в по-евтини жилища или в щати с голям брой проблемни активи. С изкупуването на този тип имоти от страна на кешовите инвеститори цените им се повишават значително.
За разлика от тях другите, които притежават по-малко от 20% от жилището си, се намират в най-различни щати и са на различна фаза от собствеността, така че този ръст в цените не достига до тях.
Наред с това тази категория се разширява още повече с повишението на цените на жилищата, които досега са били „под вода“.
Така че всички, принадлежащи към нея правят единственото логично нещо – остават в настоящия си дом, щастливи, че не принадлежат към другата в затруднено положение, и онези от тях, които могат, се възползват от евтините лихви, за да рефинансират ипотеката си при по-изгодни условия.
Това статукво не позволява на пазара да върви нагоре.