Нисколихвени колективни кредити (заеми за сдруженията на собствениците) могат да дадат възможност на повече етажни собствености да участват в разпределението на европейските средства за саниране на блоковете.
Това каза за Investor.bg Цвета Наньова, главен консултант на съвместния проект за демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) по време на конференцията BuildinGreen 2012, посветена на енергийното обновяване на сградния фонд.
Експертът поясни, че във всеки блок има домакинства, които или не могат да си позволят да изтеглят нормален банков кредит, или не отговарят на някое от формалните изисквания на банките за отпускане на заем, дори и да имат възможност да си плащат вноските. Така те няма да могат да осигурят самоучастието си при обновяване на сградата по схемата на строителното министерство, която предстои да стартира всеки момент, което би довело до провал на санирането.
Дори за отпускането на нисколихвени заеми по линия на Фонда за жилищно обновяване за собствениците, които не могат със собствени средства да осигурят самоучастие, ще се изискват обезпечения като за нормален банков кредит – поръчителство, залог на вземания, ДЦК, акции и други активи и т. н.
Този проблем може да бъде решен, като се отпусне колективен кредит – заем за самото сдружение на собствениците, обясни Цвета Наньова. Обезпечението ще се осигури от всички членове на етажната собственост, които ще трябва да съберат някаква сума. Кредитът обаче ще се погасява само от собствениците, които са ползвали ресурса. Така се гарантира на хората, че няма да плащат задълженията на съседите си, допълни Наньова.
Практиката
В държавите от Централна и Източна Европа разпределението на ресурсите по европейските структурни фондове, предназначени за саниране, се осъществява именно чрез колективно кредитиране, обясни Цвета Наньова.
В тези държави обаче етажните собствености имат своя банкова сметка, през която плащат комуналните си сметки без електричеството, което единствено се плаща индивидуално от домакинствата. Така за банките е по-лесно да проследят доколко сдруженията са благонадеждни, защото виждат дали сметките за отопление и вода се плащат редовно, както и дали етажната собственост събира средства във фонд за ремонт и обновяване на сградата, посочи експертът.
Тази организация дава възможност на банките да проявят гъвкавост в зависимост от конкретния случай. От благонадеждни сдружения на собствениците се искат по-ниски обезпечения, тъй като и рисковете за банките са по-малки. За всички останали има различни варианти, например да внасят сума по-висока от месечната им вноска по колективния кредит за определен период от време, така че да се натрупа резерв, който да служи като обезпечение, посочи Цвета Наньова.
07:51 | 14.09.22 г.
