„Голямата депресия“ на пазара на имоти в България от 2010 г. отстъпи тази година пред наченките на стабилизация и оживление. Брокери и консултанти отчитат ръст на търсенето, на огледите, на сделките и на кредитите.
Цените като цяло продължават да падат, но с по-бавни темпове в сравнение с пика на кризата отпреди година. Сключиха се и някои по-мащабни сделки, една от които беше за Мол София.
С плахи темпове в по-големите градове на страната отново започна да се строи. Реализират се обаче основно обекти, които са били проектирани преди кризата.
Това е една от причините да не може да се каже категорично, че кризата си е отишла безвъзвратно от сектора на имотите у нас. Основен двигател на жилищния пазар например остават неотложните жилищни нужди основно на купувачите до 45 годишна възраст. В сегмента на търговските площи свръхпредлагането доведе до невиждано за последните години на бум в строителството явление – година без нови молове в столицата. Огромна част от офис площите стоят незаети, а търсенето през годината се движеше основно или от фирми, които искаха да сключат изгодна сделка, или от чужди компании, които се разшириха на българския пазар.
Що се отнася до кредитирането, действително охотата на банките да финансират сделки е поне с една идея по-голяма в сравнение с желанието им през миналата година. Цената на заемите обаче е по-висока, както и изискванията към потенциалните купувачи.
Лошите и преструктурирани кредити отчитат нови и нови рекорди. Към края на октомври те са вече над 9 млрд. лева, или 22% от общия кредитен портфейл на банките. Засилиха се и предупрежденията, че финансовите институции ще се превърнат в най-големия държател на активи, ако тенденцията се задържи.
Все по-осезаем става и натискът върху сектора на имотите на дълговата криза в еврозоната. Процесът по намаляването на задлъжнялостта в частния сектор стартира първо от банките и това продължава да бъде тяхна основна грижа. Рекордните темпове на ръст на кредитирането също остават в предкризисната история. Може да се очаква покачване на цената на заемния ресурс заради новите капиталови изисквания към финансовите институции и вероятно по-разумна политика на кредитиране. Всичко това няма как да не засегне и сектора на имотите.
Купувачите на жилища – по-отговорни и по взискателни