Кредитите за строителния бизнес са около 8% от общия обем на отпуснатите от банките заеми. Това съобщи Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк по време на конференцията за инвестиционни проекти и устойчиво развитие BalRec.
По думите на Хампарцумян банките, които са кредитирали разумно строителни проекти – до 70 – 80% от стойността им, ще понесат по-малки загуби, които ще споделят с предприемачите. Останалите, които са били по-неразумни, ще загубят значително повече, но заради като цяло малките експозиции към строителния бизнес финансовата система може да понесе тези загуби, коментира още той.
Проблемните имоти
Според главния изпълнителен директор на „Лендмарк Холдинг” Юри Катанов дори експозициите на банките към строителния бизнес да са малки, то много други техни сделки са обезпечени с недвижими имоти. Заради кризата може да се очаква, че банките ще се превърнат в най-големите държатели на активи у нас.
Цените обаче продължават да вървят надолу, което означава, че финансовите институции или трябва да търсят бърз изход от обезпеченията, или трябва да проявят максимална гъвкавост при сделките с проблемни активи.
Сделките с проблемни имоти у нас обаче ще бъдат трудни, смята Крис Бенет, директор „Придобивания” в Europa Capital Emerging Market Fund. Основната причина за това е, че финансовите институции трудно приемат факта, че цените на активите падат и не проявяват достатъчно гъвкавост при опитите за реализиране на обезпеченията по проблемни кредити.
Инвеститорите
Според Юри Катанов „банките в момента са заети със себе си и търсят начин да намалят задлъжнялостта си”. Това означава, че те все по-трудно ще отпускат кредити, а заемният ресурс ще продължи да поскъпва, обединиха се около това мнение участниците в дискусията.
Все по-трудно ще бъде финансирането и на чужденците с интерес да инвестират в недвижими имоти в България заради по-тежкото проучване на потенциалните кредитополучатели и по-високия риск за банките, коментира Левон Хампарцумян.
В страната ни може да се очаква навлизането на единични и по-богати инвеститори, свързани по някакъв начин със страната, а сделките с големите инвестиционни фондове ще са все по-редки, коментира Юри Катанов.
Крис Бенет допълни, че България е малък пазар за подобни фондове и проектите, които се предлагат, не са от мащаба, който подобни инвеститори търсят.
Финансирането