За разлика от американците, купувачите на имоти в Китай обикновено плащат първоначално поне 40% от цената на жилището. Това означава, че няма нужда да се притесняват, че евентуален минимален спад би могъл да изяде целия им капитал, а банките имат малък повод да се тревожат от прилив на неплатежоспособни собственици, връщащи ключовете от жилищата си, пише Ройтерс.
По данни на МВФ дългът на домакинствата в Китай е по-малко от 20% от БВП на страната, или една пета от дела в САЩ.
"В САЩ жилищният сектор бе начин за теглене на кредити за домакинствата. В Китай той е начин за спестяване", твърди Стивън Грийн, икономист от Standard Chartered в Хонконг.
Това е разлика от изключително значение. Именно задлъжнялостта превърна жилищния срив в САЩ в глобална финансова криза. Това предполага, че ако жилищният пазар в Китай претърпи подобен спад, икономическите последици ще са много по-меки.
Това обаче не означава, че подобен спад би бил безболезнен.
Има няколко проблема. Продажбите на нови жилища в Китай са намалели рязко в някои градове, което излага строителите на по-голям риск от фалити. Местните власти, които разчитат на продажбите на парцели, за да изплатят дългове за 1,5 трлн. долара, могат да претърпят забавяне на паричния поток, което на свой ред ще натовари банките с лоши дългове.
Пекин обаче изглежда готов, изпълнен с желание и способен да ограничи икономическия спад. През последните 18 месеца Китай предприе мерки срещу спекулантите в имотния бранш в опит да охлади цените.
Ако продължи този курс на действие, Китай би могъл да стане една от малкото държави, успели да изпуснат въздуха от балона, преди той да се спука.
Достъпност на жилищата
13:29 | 10.09.22 г.
