Има ли финансов смисъл от инвестиционна покупка на имот с цел „неотдаване под наем“? Такива сделки също има. Поне за определен кръг инвеститори, в определена фаза от развитието на пазара на имоти.
Докато тяхната инвестиционна полза е все още недоказана, те са полезни поради факта, че появата им представлява иновативна (макар и базирана на недостатъчни факти) стратегия за идентификация на формирането на нов балон в даден клас активи Това е мнението на Пол Темпертън, директор на Академията за портфейлен мениджмънт към Института за финанси в Ню Йорк.
Според него наличието на балон в последна фаза може да се очаква, когато се разпространят покупките на актив с цел неизползване на актива.
Според него пример за ефективен сигнал в това отношение са били покупки на имоти във Великобритания в началото на 2007 г. Разпространена по това време бе покупката на имоти с цел отдаване под наем, казва той, цитиран от FT.
Мнозина обаче вече поставят стойността на тези покупки под въпрос поради започналия спад в доходността от наем, най-вече в резултат на по-високите цени на имотите.
Именно в този момент в сегмента започнало да се оформя авантюристично ядро от независими финансови консултанти, според които подходящата стратегия е именно покупката на имот с цел „неотдаването му под наем“, пише Темпертън.
Според тях отдаването на инвестиционен имот е свързано с всевъзможни проблеми. На първо място то предполага много разходи като тези за маркетинг, брокерски комисионни, юридически разходи, както и различни регулаторни изисквания.
Наред с това наемателите обикновено са неподредени, не поддържат добре имота и обзавеждането, и повреждат декорацията.
Най-съществено обаче е, че наличието на наемател в инвестиционен имот затруднява продажбата му.
След появата и на този вид инвестиционна логика проблемите на пазара на имоти с цел отдаване под наем и като цяло на жилищния пазар във Великобритания бяха вече повече от видни, коментира Темпертън.
Той казва, че наскоро опитал да обясни „нелепостта на стратегията за покупка с цел неотдаване под наем“ на група китайски банкери, които обаче я приели като напълно смислена за контекста на китайския пазар на имоти в момента.
Темпертън дава и друг пример на подобни инвестиции – покупката на вино без намерение то да се консумира.
Когато се купува вино като инвестиционен актив от изключително значение е то да се съхрани по правилния начин, казва той, цитирайки специалисти.
И наистина – никой не би приел сериозно идеята за консумация на вино, подходящо за инвестиция.
Въпреки това в Китай има списъци с инвеститори, чакащи да направят покупка именно на такива вина.
Когато актив бъде закупен без оглед на основна функция, това е сигнал за сериозно разминаване между реалността и инвестиционните решения, пише той.
Очаквам да видя дали и това ще бъде поредният надежден сигнал за спукването на балон при инвестициите във вино, казва в заключение той.