Всяка сутрин преди изгрев слънце група кубинци се събират на сенчест ъгъл в центъра на Хавана. Темата на срещите, които приличат на коктейлно парти, винаги е една: "Какво предлагаш?".
Това е неофициалният пазар на недвижими имоти на Куба, където хроничният недостиг на жилища събира всички - от младоженци до пенсионери - в опит да направят сделка, която често включва хиляди долари, платени под масата, пише AP.
Президентът Раул Кастро обеща да легализира покупко-продажбата на жилища до края на годината, като по този начин извади на светло нелегалния пазар като част от реформите, които вече позволяват на жителите на острова да имат собствен бизнес в 178 области като ресторантьорство, организиране на сватбени тържества, водопроводни и дърводелски услуги.
Евентуалното легализиране на жилищния пазар би донесло огромни печалби на изпитващия финансови затруднения остров: то би облекчило жилищната криза; в същото време ще се стимулира заетостта в строителството и ще бъдат реализирани така нужните данъчни приходи. Друга полза би била атакуването на корупцията сред държавните служители, които приемат подкупи срещу одобряването на незаконни сделки и предлагат на хората възможности за мирно разрешаване на спорове при сключени на черния пазар сделки, които понякога свършват с насилие.
Силно вероятно е и промяната да докара повече пари от кубинци, живеещи в чужбина, които със сигурност ще изпращат средства за купуване, разширяване или ремонт на домовете на роднините си, особено след като президентът на САЩ Барак Обама неотдавна облекчи 50-годишното икономическо ембарго, като позволи неограничени парични преводи от кубинци, живеещи в Америка.
"Всички тези неща са обвързани", твърди Серджио Диас-Брикец, демографски експерт от САЩ. "Те искат кубинците, живеещи в чужбина, да донесат пари на кубинската държава, а това е голям стимул за хората, които искат да помогнат на семействата си", допълва той.
Реформата в сектора на недвижимите имоти обаче ще бъде сложна и трудна.
Още в ранните дни на революцията Фидел Кастро поде кампания срещу собствениците на имоти, които определи като "отсъстващи" експлоататори, и въведе реформа, даваща правото на собственост на всеки, който живее в даден дом, независимо от това кой го притежава. Имотите на повечето от хората, избягали от острова, бяха отнети в полза на държавата.
Кастро обещаваше, че правителството ще даде на всеки гражданин онова, от което има нужда: работа, храна, образование и дом - срещу малко или никакви пари. Запасите от жилища обаче, и без това намалели преди революцията, продължиха да се стопяват. Заради американското ембарго доставките на строителни материали спряха, а новото строителство не успяваше да догони търсенето.
В същото време циклоните и соленият въздух продължават да рушат съществуващите постройки. Крайбрежието на Хавана е осеяно с празни парцели, а по главната улица често след силни дъждове рухват някога масивни постройки. Много от тези, които още се крепят, са просто фасади или пък се подпират на дървени скелета или греди.
Докато чакат новият закон да влезе в сила и да разберат подробности за него, кубинците имат малко законни опции. Могат да се включат в кооперативни строителни проекти, да строят върху съществуващи имоти или пък да се присъединят към дългия списък на чакащи за държавни жилища. Или пък просто да се отправят към пазара за имоти на открито в надежда да договорят "пермута" - сделка, която официално представлява размяна на имоти с еднаква стойност, но на практика обикновено включва незаконни парични разплащания.
Някои кубинци сключват фиктивни бракове, за да могат по-лесно да сключат сделките. Други пък се местят в домове, привидно за да се грижат за възрастните хора, които ги обитават; те се регистрират на адреса и след като мине достатъчно дълго време, вече могат да претендират за наследство. Никъде няма официални данни за парите, които се въртят.
"Проблемът с жилищата е огромен", твърди Диас-Брикец, според когото в страната с население от 11 милиона души през 2010 г. е имало недостиг на 1,6 млн. "адекватни жилища".
Според кубинското правителство недостигът е близо 500 хил. жилища. Каквато и да е реалната цифра, резултатът от нея са армии от разведени хора, принудени да живеят под един покрив; младоженци, принудени да делят жилище с роднини, братовчеди, чичовци и лели; възрастни хора, които не могат да ремонтират своите рушащи се домове.
Експерти от Куба предупреждават, че новият план е само първата стъпка към решаването на жилищната криза и отбелязват, че той нарочно не създава свободен, капиталистически пазар на недвижимите имоти.
Според Раул Кастро собствеността на жилища ще бъде ограничена до един брой имот на човек, за да се избегне натрупването на богатство. Правителството планира да отпуска кредити за покупка на строителни материали, но все още липсват подробности за тази мярка, а няма и механизъм за жилищни заеми. Както продавачите, така и купувачите ще плащат данъци при сделките, а ако те са твърде големи, има риск нелегалните сделки да продължат. Право да купуват имоти ще имат само жителите и постоянно пребиваващите на острова.
01:54 | 05.09.22 г.
