Плажните концесии в Италия вече с 90-годишен срок

Три милиона туристи са прекарали Великденските празници в градчета и курорти от италианското крайбрежие, там времето е слънчево от няколко седмици, а летният сезон обещава да бъде успешен. Въобще, сред концесионерите на италианските плажове цари отлично настроение. Още повече, че преди няколко дни правителството на Силвио Берлускони представи нов декрет, който гарантира на операторите на т. нар.  stabilimenti (буквално – крайбрежни заведения, бел. ред.) сигурност в продължения на няколко поколения. В бъдеще концесиите ще бъдат сключвани за срок от 90 години, предвижда нововъведението.

Според закона италианските плажове са собственост на държавата и с това – на всички италианци. Въпреки това обаче тези плажове често се оказват в ръцете само на десетина „богопомазани“, пише в свой анализ Süddeutsche Zeitung. “Малка революция” - така бе наречен проектозаконът от италианския ежедневник La Repubblica. А най-възмутени са италианските екологични организации.

Досега концесиите за над 29 000 будки, ресторанти или малки хотели по италианското крайбрежие са се сключвали за срок от шест години. Финансовият министър Джулио Тремонти обаче се надява благодарение на по-дългосрочните договори в хазната да влязат повече средства и да се насърчи туризмът. С една „планова сигурност от 90 години“ наемателите щели да бъдат мотивирани да инвестират повече в съоръженията, пише в мотивите на закона. 

Голяма част от италианското общество обаче не е убедена, че зад него не се крият „задни помисли“. Ако новото правило влезе в сила, много италианци виждат своето най-голямо богатство – морето, в опасност. „Това е подарък към мафиотите, грабителите и спекулантите“, казва Виторио Колиати Деза, президент на еко-организацията Legambiente. „По този начин на практика плажовете, които са обществено благо, ще бъдат разпродадени на шепа богаташи“, възмущава се той.

В действителност някои от сегашните 29 000 оператора по плажовете и сега се радват на добри печалби. Годишният оборот от тази дейност се изчислява на около 2 млрд. евро, а държавата прибира от данъци и такси почти 100 млн. евро.

А еколозите се опасяват, че инвестициите, които правителството иска да насърчи с този декрет, ще доведат до още по-голямо осакатяване на плажовете. Идилията, при която можем да си поръчаме чадър и да си купим истински италиански сладолед от малко семейно предприятие, е все по-рядко срещана на Средиземноморието. Вместо това големи и икономически силни предприемачи разполагат огромни съоръжения – както в Римини или Форте дей Марми (до Тоскана).

Новата разпоредба, която вече е в сила и трябва да бъде одобрена със задна дата от парламента, може да даде нов тласък на тази тенденция. Вместо на по-интимна атмосфера по плажовете, която така или иначе вече е рядкост, концесионерите залагат на масова конфекция и все по-големи недвижимости, които загрозяват крайбрежния ландшафт.

Председателят на италианските Зелени, Анджело Бонели, предвижда „лавина от десет милиона кубика цимент по италианските плажове“ заради новия закон. Той се опасява от строителството на нови „замъци на веселието с басейни, фитнес зали, сауни, барове, ресторанти, дискотеки и магазини“. В последно време зачестяват и разследванията на прокуратурата срещу концесионери, за които се подозира, че заиграват с мафията. Последните подобни случаи са в Лаций и Лигурия.

Междувременно Европейският съюз продължава да гледа критично на начина, по който Рим управлява крайбрежието си. Още през 2006 г. Европейската комисия поиска имплементиране на законодателството на ЕС, според което и Италия трябва да провежда по-редовни и чести търгове за концесия. Сега обаче правителството отложи приемането на решение за защита на поколенията работещи по плажовете семейства и техните около 300 000 служители за 2015 г.

Тремонти се опитва да успокои духовете, напомняйки за Закона за строителството, който защитавал ландшафта и плажовете. Наистина, в Италия има закон, който ограничава застрояването на плажните ивици на туристите. Дали обаче, ако се сбъднат апокалиптичните предсказания на противниците на идеята, въобще ще останат туристи, е друг въпрос.