Европейските политици изглежда имат всички основания да отлагат за неопределено време в бъдещето разрешаването на европейската дългова криза. В същото време дълговете на няколко страни от периферията на еврозоната продължават да нарастват, пише Волфганг Мюнхау, колумнист на Financial Times, в коментар за изданието.
В сряда Португалия най-накрая прие неизбежното и потърси финансова помощ. Европейските лидери побързаха да заявят, че това ще е последната спасителна операция в еврозоната, а Брюксел подчерта, че Испания е добре защитена.
В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 1,25%. Това беше добре обмислена стъпка, която вероятно ще бъде последвана от още повишения. Очакванията са ЕЦБ да повиши основния лихвен процент до 2% до края на тази година и до 3% през 2013 г.
Въпреки че повишенията ще са в съответствие с инфлационните цели на банката, те ще се отразят негативно на някои страни от еврозоната и по-специално на Испания. Освен, че ще окажат пряк натиск върху икономическия растеж на страната, по-високите лихви ще повлияят и на испанския сектор на недвижими имоти.
В Испания съществуваше екстремно раздут балон на пазара на недвижими имоти дори преди началото на финансовата криза и за разлика от САЩ и Ирландия, цените все още остават доста високи. По данни на Банката за международни разплащания (Bank of International Settlements, BIS), реалните цени на жилищата в Испания са се повишили със 106% от въвеждането на еврото до пика на пазара през юни 2007 г. До края на 2010 г. цените са се понижили с едва 18%. За сравнение, цените на недвижимите имоти в Испания през 90-те години бяха сравнително устойчиви.
Мюнхау очаква, че цените ще паднат с още 40% от сегашните си нива. Реално ли е подобно предположение? През по-голямата част от 20-ти век реалните цени на жилищата в САЩ оставаха в стагнация. Повишеното търсене, поради повишената имиграция в страната например, не трябва да влияе на ценовите нива, докато предлагането може да се регулира.
Ситуацията би била различна в страни, където съществуват естествени или изкуствени ограничения в предлагането като Великобритания. Предлагането в Испания обаче може да бъде сравнено с това в САЩ. Мюнхау посочва, че все още не е чул убедителен довод за това защо реалните цени на жилищата в Испания трябва да са по-високи днес, отколкото са били преди 10 години и още по-малко защо трябва да продължават да нарастват.
Най-показателната статистика на пазара на недвижими имоти в Испания е броят на незаетите жилища – около 1 млн., което означава, че пазарът ще остане презадоволен през следващите няколко години. Това ще доведе и до по-нататъшното понижаване на цените. Като се има предвид стресът в системата като цяло – високата безработица, слабият финансов сектор, по-високите цени на петрола и повишаващите се лихвени проценти – може да очакваме цената на недвижимите имоти да се понижи дори още повече.
Падащите цени на недвижимите имоти и нарастващите разходи по ипотеките определено ще доведат до забавяне на плащанията и повишаване на дела на просрочените ипотеки. Това ще се отрази на баланса на испанските спестовни банки (cajas).
Ако броят на ипотечните фалити се увеличи, спестовните банки ще трябва да бъдат рекапитализирани, за да могат да бъдат покрити загубите. Загърбвайки реалността, испанското правителство заяви, че необходимата рекапитализация на банковата система ще е под 20 млрд. евро, въпреки че според оценки на независими институции за целта ще са необходими между 50 млрд. и 100 млрд. евро. Най-рисковите активи са кредитите, отпуснати на строителните компании и в сектора на недвижимите имоти като цяло – 439 млрд. евро в края на 2010 г. В допълнение, испанските банки имат 100 млрд. евро експозиция към Португалия, друга страна от еврозоната с дългови проблеми.
Добрите новини са, че дори при най-лошия възможен сценарий Испания ще остане платежоспособна. В края на 2010 г. съотношението на испанския публичен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната беше 62%. Според последната прогноза на Ernst & Young, съотношението на публичен дълг към БВП на Испания ще нарасне до 72% през 2015 г. - доста под дълговите нивата в Германия и Франция
Съотношението на дълг към БВП в частния сектор обаче е 170%. Дефицитът по текущата сметка достигна рекордните 10% от БВП през 2008 г. и досега остава на неустойчиво високи нива.
Дефицитът по текущата сметка на Испания се очаква да се задържи над 3% до 2015 г. Това означава, че страната ще продължи да трупа дългове. В края на 2010 г. нетната инвестиционна позиция на страната – разликата между външните финансови активи и външните задължения – беше 926 млрд. евро, или почти 90% от БВП.
Ако прогнозата на Мюнхау се окаже вярна, испанският банков сектор ще има нужда от повече свеж капитал, отколкото прогнозира правителството в Мадрид. Оценката за това е доста трудна, тъй като ситуацията се различава значително от конвенционалните прогнозни модели. Когато цените падат с такава скорост, съществува значително вътрешно напрежение, което стрес тестовете на банките не могат да обхванат.
Комбинацията от външна задлъжнялост, крехкото състояние на финансовия сектор и вероятността от допълнителното обезценяване на активите увеличава вероятността от нови финансови сътресения. Това, от своя страна, означава, че Испания ще е следващата страна, която ще потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).
Колкото до многобройните официални изявления, че Испания е добре защитена, те отразяват единствено самодоволството, с което се характеризира реакцията на Европа от самото начало на дългова криза, пише Мюнхау.
08:48 | 09.09.22 г.
