Жилищните цени се бяха повишили в по-голяма степен в страните от Западна Европа преди кризата и се понижиха по-рязко, след като балонът се спука, в сравнение с измененията в САЩ, сочи нов анализ.
Според данните на притежаваната от американското правителство ипотечна компания Freddie Mac причините за жилищната криза се коренят в местни фактори в другите страни, както и в САЩ.
Проучването оспорва и тезата, че проблемът на пазара води началото си от САЩ, след което се е разпространил и в останалия свят, пише FT.
Това, което е учудващо, е колко често дебатът се отнася до цикъла на възход и падение на жилищния пазар, сякаш той е уникален само за Америка, пише в свой блог старшият икономист на Freddie Mac Франк Нотафт. „Той не е.“
Между 1996 г. и 2006 г. всяка една от Ирландия, Великобритания, Испания, Франция и Италия отчетоха по-голям ръст на реалните цени на жилищата в сравнение със САЩ.
Цените в Ирландия, която отчете най-голям ръст, се повишиха със 182% през този период. Ценовата инфлация на Острова беше 152%, в Испания – 115%, във Франция – 108%, а в Италия – 51%, казват от компанията.
За сравнение, ръстът в САЩ за същия период бе едва 47%.
По същия начин цените във всяка една от тези страни отчетоха двуцифрен спад след кризата, но пониженията в Ирландия и Великобритания бяха най-големи – съответно 25% и 17%. За сравнение, спадът в САЩ бе 15%.
Според Нотафт пазарът в САЩ е бил облагодетелстван от доминиращото присъствие на ипотеки със срок от 15 и 30 години, които са спомогнали за ограничаване на ценовите отклонения в сравнение с Европа, където краткосрочните петгодишни ипотеки са честа практика.
Той цитира проучване на Международния валутен фонд (МВФ) от 2004 г., което сравнява волатилността на жилищните цени с разпространеността на ипотеки с фиксирана лихва в около 20 страни.
„Колкото повече се използват ипотеки с фиксирана лихва, толкова по-малка е волатилността в цените“, коментира той.
Едно от изключенията е Германия, където въпреки спада от 13% от 2006 г. насам, инфлацията преди кризата не беше толкова голяма. Това се дължи отчасти на факта, че Германия премина през свой собствен жилищен балон в годините непосредствено след съединяването. Друга причина обаче е и начинът, по който е структуриран германският пазар.
Кредитополучателите в Германия обикновено трябва да предоставят значително по-голяма първоначална вноска, която достига до 35%, като са застрашени и от различни строги санкции при нарушение на споразуменията. Наред с това политиката в страната е в подкрепа на наемането на жилищата за средната класа, което досега ограничава жилищната собственост сред германците до 42%, в сравнение с 67% в САЩ и 80% в Испания.
11:08 | 14.09.22 г.
