Реакцията на британците на новината, че жилищните цени на Острова са паднали средно с 3,4% през миналата година и с 1,3% само в рамките на декември, може да се отгатне с удивителна точност в зависимост от възрастта им. Спадът на цените, отчетен преди дни от Halifax, почти със сигурност е добра новина за британците на възраст под 35 години и също толкова вероятно е лоша за тези над 45 години, пише Telegraph.
След десетилетие, в което средните цени се увеличиха над два пъти, Великобритания се оказа в състояние на своеобразно разделение на пазара на имоти. Имотите подкрепиха личното състояние на поколението на т. нар. бейби бумъри (родените в средата на 20-ти век след Втората световна война) до такава степен, че 83% от цялото богатство под формата на имоти днес е в ръцете на хора на възраст над 45 години, докато тези на възраст под 35 години притежават реално едва 5% от общата пазарна стойност на жилищата във Великобритания, сочи проучване на агенцията Savills.
Банки, други кредитори и регулатори реагираха на кредитната криза, затягайки условията за отпускане на ипотеки на купувачите на първи дом. С увеличаването на цените средната възраст на купувачите на първо жилище, които не могат да разчитат на родителите си за депозит, нарасна до 37 години, с около 10 години повече в сравнение с четвърт век по-рано.
Не е изненадваща появата на сайтове като housepricecrash.co.uk, които залагат на това цените да паднат. По-възрастните собственици на имоти може и да се надяват цените да останат стабилни, за да могат по-късно да освободят капитал, с който да допълнят пенсиите си. Те обаче не могат да очакват порасналите им деца да споделят същите желания, защото все повече от тях са принудени да живеят под наем и да изплащат ипотеките на хазяите си.
Дали обаче по-младите, които са все повече изтласквани от жилищния пазар, ще получат това, за което се надяват? Средната цена на жилищата в страната приключи 2010 година на ниво, малко под 162 500 паунда – над шест пъти повече от средните доходи на Острова, което сочи, че трябва да паднат още, за да станат достъпни за много хора.
Въпреки това икономистът на Halifax Мартин Елис твърди, че жилищата не са толкова недостъпни, колкото този показател сочи, защото лихвите са много ниски и вероятно ще останат такива. Той посочва: “Цените през последните три месеца на 2010 бяха с 0,9% по-ниски от предходното тримесечие. Този темп на спад е значително по-бавен от тримесечните понижения от по 5-6% през втората половина на 2008.“
„В бъдеще очакваме ограничени движения на жилищните цени през 2011, но има риск за спад. Лихвените равнища вероятно ще останат много ниски известно време. Това ще продължи да подкрепя изгодна позиция за навлизащите на пазара и ще ограничи финансовия натиск върху съществуващите собственици.“
„Типичните ипотечни вноски за нов кредитополучател паднаха от пика от 48% от средните разполагаеми доходи в средата на 2007 до 29% през последното тримесечие на 2010. Този ключов показател за достъпността на пазара е на по-добро ниво от дългосрочната средна стойност за последните 25 години – която е 37%, и е важен фактор в подкрепа на жилищното търсене.”
По-младите читатели вероятно ще заподозрат Мартин Елис в опит да вдигне цените, докато по-старите сигурно се надяват да е прав заради пенсионните им планове. Както се казва, две гледни точки правят пазар.