Депутатите отложиха за вторник гласуването на първо четене на промените в Закона собствеността и ползването на земеделски земи, с които се въвежда изискване за уседналост за покупка на ниви от чужденци, както и поправките, с които се дава предимство на животновъдите при търговете за пасища и мери, съобщи агенция „Фокус“.
Единият от разглежданите законопроекти е на депутатът от „Коалиция за България" Светла Бъчварова. Тя предлага въвеждането на изискване за 3 години уседналост на физически лица, както и на членове на сдружение или учредители на акционерно дружество, които искат да купят земеделски земи.
Предлага се също така пасищата и ливадите от държавния и от общинския поземлени фондове да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни и по пазарна цена.
Пазарната цена, според вносителя, е цената за предходната година по договори за наем или аренда на имоти с подобни характеристики, намиращи се в съответното землище на отдавания под наем или под аренда имот.
Другият разглеждан законопроект е на Десислава Танева от ГЕРБ, като в него се предлага мери и пасища от държавния и от общинския поземлени фондове по изключение да могат да бъдат отдавани под наем или аренда без търг или конкурс на сдружения, включващи всички собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, които се намират в съответното землище или в землищата на съседните общини.
Това ще става по пазарна цена, определена от независим оценител по Закона за независимите оценители.
Точно текстовете за отдаването на пасищата станаха обект на спорове в пленарната зала. Любен Татарски от ГЕРБ коментира, че от текстовете на „Коалиция за България“ не е ясно как ще се определят цените на пасищата. Той подчерта също така, че се предлага терените да се отдават без открит конкурс.
Според Татарски заложените ограничения за продажбата на земеделски земи на чужденци също не са достатъчни, съобщава БТА. Според него трябва да се заложи и максимален праг на закупуваните площи – например 500 или 1 000 дка.
Колегата му Емил Радев отбеляза, че предложените в законопроекта разпоредби може би са противоконституционни, защото ограничават правата и на българските граждани. Тези изменения засягат и български граждани, които не са пребивавали постоянно на територията на България - студент, който учи няколко години извън страната, моряк или международен шофьор, които повече от 186 дни в годината не са в България.
Светла Бъчварова защити предложенията си, като посочи, че за първи път се въвежда регулация при покупко-продажбата на земеделска земя у нас. Тя обясни изискването за три години уседналост с необходимостта купувачът да произвежда земеделска продукция, а не просто да очаква приходи от нея като собственик.
Бъчварова допълни, че според данни на Министерството на земеделието и храните за 2012 г. и 2013 г. общините са предоставили 1,5 млн. дка пасища и ливади, от които 731 хиляди дка на фирми, които нямат нищо общо със сектора. От държавния поземлен фонд са раздадени 1,183 млн. дка, от които 800 хиляди са наети от предприемачи отново без животновъдни обекти.
По думите й в списъка има и фирми от Гърция и Панама, които са използвали възможността срещу минимални средства за обработка или поддръжка на пасищата да получават европейски субсидии, които са 3-4 пъти по-големи от разходите.
Десислава Танева посочи, че и двата законопроекта целят постигането на една справедливост - животновъдите да бъдат подпомогнати от пасищния фонд. Тя посочи, че трябва да се постигне обективна процедура и заяви готовност да оттегли текста за сдруженията, ако той е пречка за подкрепа на законопроекта.
Депутатът Павел Шопов от Атака, цитиран от Фокус, защити законопроектът на левицата, като коментира, че той „предлага по-голяма гъвкавост“. „На дребните животновъди бяха отнети множество възможности в годините предвид директиви, изисквания на ЕС. Сега това е нещо като компенсация, макар и малка, да могат по-лесно да придобият пустеещи пасища по облекчен начин", коментира той.
Според него между двете четения би могъл да се намери компромис и да се направи компилация между двата законопроекта.
21:34 | 04.09.22 г.
