Повече от половината световно население вече живее в градовете, а по прогнози на Световната здравна организация до 2050 г. делът на градското население в световен мащаб ще достигне 70 на сто.
В развитите икономики делът на градското население и в момента достига над 80%, а в развиващите се вече надвишава 60%. Световната банка (СБ) пък изчислява, че 75% от глобалния икономически продукт се създава в градовете.
В Европейския съюз (ЕС) над 40 на сто от населението живее в градски райони, 35% - в междинни райони, а 23% - в селски райони. Най-голям дял на населението в градски райони е отчетен в Малта (100%), Холандия и Великобритания (71%) и Белгия (68%).
Заради бързите темпове на урбанизацията на населението градоустройството и обществените пространства се очертават като най-голямото предизвикателство пред властите. Проблемите на бързоразрастващите се градове – социални, икономически и екологични, нямат лесно решение.
Процесът по урбанизация не може да бъде победен, но ефектите от него могат да бъдат смекчени чрез концепции за устойчиво градско развитие и иновации – т. е. концепцията за „зелените“ градове.
Опитът на Холандия
Населението на Холандия приближава 17 млн. души, а по площ страната е около три пъти по-малка от България. С гъстота на населението от над 450 души на кв. км страната е една от най-гъсто населените в Европа, а заради географските й особености битката за територии е жестока.
Заради ограничения природен ресурс страната е възприела философията на „зеления град“, коментира на форума Green City Day Sofia Дуке Фабер, председател на Кралското дружество за градинарство и растениевъдство.
С растежа на икономиката бурно развитие е претърпяла и архитектурата, а активното строителство и промените в средата са оставили множество празни сгради и западащи региони. Стремежът на държавата е да използва този ресурс оптимално, посочи Фриц ван Донген, главен държавен архитект на Холандия.
През последните години градското планиране и устройството на териториите се е превърнало в основен приоритет на централната и местната власт на фона на засилената урбанизация. Практиката е стари, изоставени обществени, индустриални и религиозни сгради в Холандия да се ремонтират и да им се вдъхва нов живот. Така се „раждат“ нови жилища и обществени сгради – училища, театри, хотели, посочи ван Донген.
Облагородяват се и цели западнали индустриални райони и се изграждат буквално плаващи квартали, за да се задоволяват жилищните нужди на разрастващото се градско население, особено в Амстердам. Не са рядкост и градските ферми – стари сгради, ремонтирани и пригодени за биопроизводство на храни, които се разпространяват на местно ниво и с които се захранват много местни заведения.
Кризата обаче значително е забавила процеса. По думите на главния архитект на страната в момента са празни около 8 млн. кв. м офиси и 30 млн. кв. м жилища. Някои от тях са стари и имат нужда от реновация, а други са плод на строителния бум в последните години. Голяма част от свободните площи биха могли да задоволят нуждата от нови жилища и работни пространства в пренаселените градове.