Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски", специалност „Право". В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.
- Г-н Стоянов, разбрахме, че предстоят сериозни изменения в Закона за комисията за финансов надзор. Тъй като не разполагаме с конкретните текстове на законопроекта, бихте ли дали повече информация по случая?
Наистина е изготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за комисията за финансов надзор. Съвносители са Мартин Димитров, Стоян Мавродиев, Менда Стоянова и група народни представители. Законопроектът вече е внесен в Народното събрание и ще бъде гледан в парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм идната сряда (28 април).
- Ще се стигне ли до сливане на банковия и небанковия финансов надзор? Подобна идея беше лансирана от Симеон Дянков преди време.
Прави впечатление, че на този етап има оттегляне от идеята за сливане на банковия и небанковия финансов надзор, като акцентът пада по-скоро върху промяна в състава на КФН. Разбира се, възможно е в бъдеще да има и други промени на нормативната уредба.
- Какви все пак са основните идеи, заложени в законопроекта?
Със законопроекта се предлагат изменения в няколко насоки: състав и функции на комисията, статут и правомощия на т.нар. Съвет за финансова стабилност, координация и сътрудничество между регулаторните органи, защита на потребителите на финансови услуги, както и изменения, свързани с европейските регулации.
Предвижда се комисията да се състои от петима членове, а мандатът да бъде 5 години. Знаете, че понастоящем комисията има председател, трима заместник-председатели, ръководещи трите управления - инвестиционна дейност, застраховане и осигуряване, и други трима членове. Последните нямат специфични ресори и отговорности, а само заместват заместник-председателите и разглеждат жалби срещу техни актове.
Вносителите предлагат запазване на сегашните ресори на заместник-председателите и на функциите на председателя, като намаляването на състава да засегне другите членове без конкретни ресори.
Същевременно на четвъртия член на комисията се възлагат нови конкретни функции в две изключително важни направления. Предвижда се първо той да съдейства за ефективна защита на интересите на потребителите на финансови услуги и второ – да подпомага дейността на комисията във връзка с анализа на състоянието, тенденциите и стабилността на финансовите пазари, както и по идентифициране и управление на системните рискове.
Запазва се механизмът на конституиране на комисията посредством избор от Народното събрание.
- Нещо повече за дейността на четвъртия член на КФН?
Предложенията предвиждат четвъртият член на Комисията да има конкретни функции по жалби на граждани и организации срещу действия или бездействия на поднадзорните лица, като същите ще се разглеждат координирано с ресорния заместник-председател. Жалбите следва да бъдат анализирани, а при констатирани некоректни практики, неблагоприятни тенденции и рискове, да се предлагат конкретни мерки, а не само да се отчита броят на получените жалби. Това предполага аналитична работа и конкретни превантивни и последващи мерки за предотвратяване и решаване на проблемите, с които се сблъскват гражданите, които ползват услугите на застрахователи, инвестиционни посредници, пенсионни и здравни фондове.
- Споменахте изменения в уредбата на т.нар. Консултативен съвет по финансова стабилност? Точно така. Вносителите на законопроекта смятат, че създаденият през 2003 г. консултативен орган не е бил ефективен до момента. В периода на зараждащата се глобална финансова криза именно този съвет трябваше да набележи и предприеме конкретни мерки, включително да ги предложи на правителството и парламента.
С предложените изменения съветът става постоянно действащ орган и се разширяват значително неговите функции и цели. Той следва не само да гарантира регулярния обмен на информация между институциите и да съгласува регулаторните практики, но и да координира политиката за осигуряване на устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната.
Постоянни членове на съвета ще бъдат министърът на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията за финансов надзор. По покана на съвета в работата му могат да участват и съответните подуправители на БНБ, членове на КФН, министри, председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси и икономическа политика, синдикати, работодатели, както и други държавни органи, имащи отношение към финансовата система и икономиката на страната.
Въз основа на данните и анализите на трите институции съветът следва да извършва редовна оценка на състоянието на финансовата система и икономиката на страната, да наблюдава системните рискове и тенденциите на регионалните и международни пазари с оглед поддържане на финансовата стабилност и устойчиво икономическо развитие и да предлага съответните мерки и политики.
Съветът обединява представителите на три независими една от друга институции – министерство на финансите като част от изпълнителната власт, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор като независими от изпълнителната власт финансови регулатори, които действат при ясно разграничени правомощия и отговорности, но имат пряко отношение към финансовата политика и стабилност на страната. Поради това тясното взаимодействие между тях, регулярният обмен на информация и координация на действията са от изключително значение.
Все пак всичко това е само първоначална информация. Законопроектът съдържа и няколко други момента, които ще бъдат обсъдени публично в близките дни.
02:11 | 06.09.22 г.